Нашият народ винаги е тачил и се е прекланял пред труда на духовници, учители, служители на науката, носители на национално достойнство и прогрес. Пазил е, хранил е, давал е последните си пари и живота си за тях, крил ги е от политици и властници в много по- тежки и страшни години от днешните. Оценявайки високо тяхната роля, героизъм и себеотрицание, народа е приел днешния ден за почит, нарекъл ги е будители.  Само един пример от хилядите в многолетната история е достатъчен  - Патриарх Евтимий духовен водач – след бягството на царя Иван Шишман, остава и организира успешно отбраната на обсадено Търново в продължение на три месеца, по- късно е заточен и умира в изгнание.

          В годините на тоталитарната държава, независимо от цензурата и диктатурата, пак имаше будители, които с цената на гонения и живота си даваха надежда и пречеха на произвола и безумните, партийни постановки. Особено в сферата на приложната наука не се страхуваха да дадат своята оценка, за проекти и грандомански строежи и начинания. Учители и научни работници нямаха високи заплати, основно беше моралното удовлетворение и награда. Като пример - учените на БАН ясно заявиха, че концепцията за изграждането на Кремиковци е грешна по- редица причини. Това, че не бяха чути и уважени, остана за сметка на управляващите, те получиха своето историческо наказание.... Не бива да не се отчита и факта, че системата роди и много научни работници, без нужните знания и възможности с чисто партийно лансиране. Заемайки високи и ръководни постове, те причиниха доста злини на България. Традиционната вяра и уважение на науката, беше поставена под съмнение и критика между хората.

          Промените, чакани и желани настъпиха. Еуфорията и очакванията бяха големи. Политиците бързо се ориентираха в предстоящия грабеж и преразпределение на благата, формираха нова класа, осигуриха си „законност” на престъпленията. За представителност, вкараха в народното събрание и хора с научни степени и длъжности. По- голямата част от тях, имайки добри международни връзки напуснаха България и сега получават високо заплащане в чуждите страни. Ликвидацията на промишленото производство остави без работа хиляди кадри с висще образование и способности. Тези, които останаха, се свиха в черупките си и зачакаха по- добрите дни. За жалост 22 години ставаше все по- зле. Хората на науката от БАН, Университети, Институти ясно виждаха и преценяваха, какво става и кой го върши но мълчаха ! Никой не излезе пред народа и научно- аргументирано не каза :

-              Американският обществен модел не е подходящ за малка и ограбена България!

-             Представителната ( партийна) демокрация води до омраза и разделение, нужна е Пряка демокрация !

-             Печелившият държавен сектор в икономиката не бива да се приватизира !

-              Нужно е промишлено производство, туризма и хотелиерството, търговията и услугите не са достатъчни!

-             и  т.н.... и т.н.

        Днес в деня на народните будители, те организират протест за орязаните заплати и средства за образование и наука. На всички е ясно, че никой няма да чуе гласът им. На новокапиталистите не им трябват подобни разходи ! За жалост, заспалите „будители” се събуждат само, когато става дума за материални блага и заплати ! Къде са новите концепции за развитието на държавата ? Къде е научната критика на грабежа и приетия модел и устройство? Къде са иномическите теории и предложения за излизане от кризата? Къде бяхте и на кого служихте, когато се приемаше от „Великото” народно събрание планът „Ран – Ът” ? Осъзнайте вината, мълчанието е съдействие на престъплението! Трудно се връща загубено доверие, още по- трудно, народа приема някой за народен будител в историческото развитие. Без пари ще се преживее някак. Без чест, достойнство, смелост и гражданска позиция, животът е жалка вегетация !
Вие, български учени, специалисти и хора с добро, безплатно образование, живеещи тук и по света, сте длъжници на нашият изстрадал народ. Ако не можете, не искате да бъдите будители, поне си върнете дълга !