Както и да го наречете, почти в целият свят ще ви кажат, кой е този град. Ако не сте били там , направете го, ще го запомните за цял живот. Месец няма да стигне да разгледате всички уникални неща. Бил съм на много места по света, но това което съм видял в Петербург го няма никъде другаде.

       Не искам да разказвам за туристическите забележителности. Провокира ме навечерието на 9 май  1945 г. - деня на победата. Само седмица преди това Ленинград е обявен за град герой. В обсадата на  града по време на Втората световна война загиват над 1 милион души от които 800000 мирни граждани. Разказа за техният героизъм, за лишенията и ужаса който са преживели е много по важен и ценен от всичко.

       В съвременният монетарен свят и псевдодемокрация се правят хиляди опити да се омаловажи подвига на руският народ. Забравя се кой изнесе на плещите си тежестта на войната и разгрома на хитлеризма. Цели народности си приписват несъществуващи заслуги и участия. Скромно, с неохота и по задължение, отбелязват 9 май. По- големите уроди намекват, че щеше да е по-добре, ако  Хитлер беше победил. Умишлено забравят максимата, че всички други раси са тор за “ чистите” арийци.

      Отидете в Петербург, възхитете се на плодовете от човешката цивилизация. Но моля, с няколко полски цветя, посетете Пискарьовското гробище. Прочетете страничките от бележничето на 7 годишната  Таня Савичева. В тях няма Ленин, Сталин и политика. Кратки, страшни изречения. Няма нормален човек, който да остане равнодушен. Забележете, че буквите на всеки следващ лист стават по-големи. Това е от т.н. “ленинградска болест”- хранителна дистрофия, предизвикана от хроничен глад !

      Над 20000000 руснаци загинаха пряко в тази жестока война. Много от тях, попаднали в плен, доживяли Денят на победата бяха посрещнати и изпратени в сибирските лагери, а не в техните домове. Човечеството дължи просперитета си на тези хора! Руските рани не са зарастнали до днес.