Постинг
20.02.2011 11:30 -
Изборът
Поредният безумен експеримент на социализма, беше свързан с избор на ръководител. Работниците избираха своя началник. Предполагам, че се досещате
какви бяха критериите на пролетариата.
При нас нещата бяха по други. Началника ни беше доста по възрастен.
На всичко отгоре и дървеняк – не пие, не пуши, образец за връзка между мъж и жена му бяха - Ленин и Крупская, стриктно спазващ работно време и на влизане и на излизане, негенериращ нищо ново. Така младоците, с които работех, решиха да направят мен за началник, въпреки работохолизма ми. Избраха от две злини по-малката. Никой не предполагаше, че подмяната на старият шеф ще доведе до низ от неприятности. Реално почти цялата дейност движех сам, заплатата му оставаше същата, никой не го съкращаваше и гонеше от работа. Зад този
„ кротък, честен, прям , трудолюбив, дисциплиниран и възрастен партиен член”
застана партийната организация. Обвиниха ме, че лично и подривно съм организирал и принудил хората да гласуват против него. Ако знаех какво ще стане, бих агитирал всеки да го преизберем, той не пречеше на никого в работата, напротив. Проверки , разпити , „експертни” комисии, над 1000 страници материали. Заводите, колегиално се съгласиха да отложим пусковите срокове на инсталации и съоръжения с три месеца докъто се оправим. Беше започнала перестройката, иначе Белене сигурно ми беше вързано в кърпа. Системата обвиняваше ! От защитата на обвиняемия никой не се интересуваше. Тогава реших , че само гласността може да ни спаси и остави да си гледаме работата. С големи усилия размножих всички материали по трагичният избор. На дъската за съобщения сложихме обява, че всеки, който желае може да ги прочете. Много хора се интересуваха и четоха. Един ден партийният секретар на друго направление ел.машини –Лазар П. се приближи и с пискливия си глас ми обясни ,че ще пострадам по- сериозно. Не обясни защо? Промените в международен план вървяха бързо и скоро спряха да се занимават с нас.
Години след това в „демокрацията „ общоинститутският партиен секретар „Гошо – партията” ми стисна ръката и каза :
- Поздравявам те, как тогава се сети да дадеш гласност на конфликта, това ви
спаси.
- Напротив, какво спасение – смея се аз- сега щях да бъда репресиран и да
си клатя краката в някоя парламентарна партийка. Знаеш ли, че са видели Лазар П.,секретаря на машините, в първите редици на митинга на СДС. Най- страшното
е, че в ръце е държал синьото знаме и с тънкото си гласче е скандирал СДС,СДС...
- Да, някои неща разбирам, но знамето и лозунгите.... –каза Гошо и забърза нанякъде.
