Постинг
18.02.2011 22:35 -
Накъде България
Противниците на отминалия соц. тоталитарен опит за комунистическо общество, на първо място изтъкват изоставането на соца в технологиите и производството на потребителски стоки. Отхвърлят се и успехите в много сфери на науката и техниката, като това се обяснява с подарък на суровини и планов соц. пазар принуден да купува всичко. Когато, някой се опита да анализира обективно миналото и да отдаде заслуженото за труда на хиляди хора, го обвиняват в опити за реставрация на стария строй. Стига се до там, че без никой да ни пита, ходим по Европа и плачем като вдовици – колко лошо и страшно е било, 20 години по-късно. Даже Иван Костов, този “свръхвелик” стратег на прехода, плаче по разни партии и институции, цитирайки думите на Бойко Борисов за направеното по Тошово време ?
Много хора с основание предлагат да не се политизират темите, затова спирам до тук, но ще се опитам да покажа едно друга страна, относно индустриализацията и технологиите, особено важна.
Бившите соц. страни никога не са имали, предварително развито, сериозно високотехнологично производство (малко изключение, правят ГДР – срината от ВСВ, Чехия и Унгария) . Повечето са били монархии в края на феодализма. СССР в края на ВСВ, на база лишения и военизиран труд е световна сила с която всички се съобразяват. За 30-40 години от една изостанала монархия се нарежда в челните редици и то само на базата на социализма, независимо от изродената му форма и огромни човешки загуби. Много социолози считат, че ако не е била ВОСР сега Русия, щеше да бъде по-бедна и изостанала и изхода на ВСВ щеше да бъде съвсем друг. В НРБ имаше лозунг – “Да станем нация техническа”- и се правеха много неща за превръщане в реалност.
Тук трябва да се отвори една скоба и да се поясни как и може ли да стане това.?
В капиталистическите общества, това става по еволюционен път. Първо се създава материалната база и научно- техническата подготовка на хората. Формира се техническа култура и производство. Конкуренцията и заплащането са движещата сила. С годините фирмите се специализират в определени производства и държат монопола с качество, ниска себестойност и иновации. Всяка иновация и нова технология, носеща пари се развива бързо. Когато държавното устройство и сплотеността на нацията, работят в една посока, се раждат и развиват бързо нови неша и пазаря се преразпределя – Япония, Корея, Китай…Всичко е много хубаво, но нито една изостанала страна, без ресурси и само с частна инициатива, не може да се впише успешно в това съревнование. Тогава тези държави стават туристически (за което са нужни също много инвестиции) или т.н. бананови републики. Това е и реалната перспектива пред България, ако нищо не се промени.
В годините на соца се направи опит тази обреченост да се промени. Много грешки бяха допуснати, както и много външна намеса (основно от страна на СССР). Бяха създадени много производства, понякога надхвърлящи нашите реални възможности. Други безценни и нужни, някои от които работят в малки мащаби и днес. Доста неща се продаваха и в кап. света с добро качество и търсене. Усилията да се произведе конкурентна стока, бяха понакога нечовешки при ограничената материална база и уравнивиловката на заплатите. Даже валутните приходи не се оставяха на хората допринесли за тях, а се даваха за нови неща, медицина, измервателна техника, и пр…Развитият капитализъм отговаряше с дъмпинг и не продаваше на соц. лагера високотехнологични продукти, поставяше ембарго и студена война. Липсваха дънките, бананите и модните стоки, но се опитвахме да се мерим и гоним с първите. Може би наивно с надценяване на възможностите, но с много ентусиазъм и трудолюбие. Всички виждаха недостатъците, ограниченията на свободите, партийните издънки. Но виждаха и бъдещите възможности за реализация. Почти всеки ден се раждаше нещо ново и необходимо. Нямаше безработица и за новозавършилите. Старините бяха осигурени достойно за всички…Никой не може да убеди един кадърен специалист с изобретения и продадени машини и съоръжения на кап. пазаря, че е бил втора ръка, затова, че е имал нещастието да се роди и живее в НРБ.! Ето това са част от причините за т.н. носталгия по старото време. Политиците умишлено промиват мозъците особено на младите, че миналите години на соца са най- лошите и страшни в историята на България. Надменно подценяват и времето и хората и постигнатото с чисто политически и икономически цели. Хванати да крадат в крупни мащаби, нахално продължават да висят в парламента и да ни управляват! Много хора вече разбират, всичко това. Има доста неща, които трябва да признаят и оценят подобаващо, за отминалия соц ! Това е нужно за да продължим правилно напред.
Стария строй не може да се върне вече. Надали има някой разумен човек, който да иска това. Тогава се допуснаха големи грешки, създаде се втора, субективна, ценностна система – партийната. Сега в капитализма, тази грешка пак се допуска, тя разединява хората и не формира общ национален път и интерес. За малките, бедни държави е гибелен път – на разграбване и унищожение. За това е и тази тема да се види и очертае спасителен път . За България е свързан с по-голямо, над 50% участие на държавата в индустрията и икономиката, ликвидация на партиите ! Това не означава ликвидация на частната собственост и инициатива, напротив трябва да и се помага в конкурентната борба. Всеки носещ просперитет на България да е добре дошъл. Тогава и милионите, кадърни хора напуснали страната, ще се върнат и отдадат знания и опит тук!
Няма коментари
