Беше общо, сега пък е лично,
беше равно, почти без пари,
всичко днес е различно,
а наоколо, старо гори.

Ще се видиме пак, на финала
дето няма богатства и тлен,
а душата в пари обгоряла,
как ще срещне последният ден ?

 Да, ще бъде отчайващо късно,
за оценка и прошка дори,
то охолството, често е мръсно
и от него най- често вони !

Та живота, е дар скъпоценен,
за душата е рай отреден,
миг, сред безкрая- безценен,
с който, само човек е дарен !