Чувал ли си песен на щурци
и виждал, танца на светулки.?
Там сред природните дворци,
далече, без тълпи и мижитурки.

 Оставал ли си някога без дъх,
внимавал, нещо да не счупиш,
усещал, пролетният, оня лъх,
когото, никога не ще да  купиш ?

 Докосвал ли си старото дърво,
столетия до теб видяло,
и стъпвал плахо край русло
на дивият поток играло ?

 Усещал ли си онова вълнение,
когато срещна я случайно ?
Превърна ли го  във търпение,
любов и нещо по- реално ?

 Доверие, сред мънички ръце,
прегърнали те с обич, чисто !
Милувка и усмивка на дете
и малко личице лъчисто !