Постинг
20.02.2011 20:33 -
Родители
Оглеждам се, дали не съм забравил,
ключове, ръкавици, черна шапка.
В торбата ябълки и орехи поставил,
а в коридора гадна, жълта папка.
Тогава, сякаш някой ме удари.
Къде отивам, теб те няма там !
Защо душата просто не забрави,
за теб, и че останах вече сам.
Когато си отиде непробудно,
тогава, що си, истински разбрах,
и всичко стана много трудно,
сред мъки и неволи заживях.
Не бях от най-добрите синове,
понякога надменен, горделив,
но ти не искаше неземни плодове
обичаше ме даже саможив.
Не знам видя ли се със татко,
посрещна ли те в оня свят ?
Живеем тук за време кратко,
износваме се като евтин плат.
В съня по- ярко ви сънувам,
мечтая да се срещнем някой ден
и да ви кажа, винаги бленувам:
Обичам ви с поклон смирен !
Няма коментари
