Изкуфели и вълнести атоми се натресоха в дупката черна, а от там май надничаше нищото и засмукваше с ярост безмерна.   Лакомията носи ентропия. Любовта –миг и свръхнова. Вечността – стара утопия, сее още студена отрова.   А сред нищото, тебе те има. Нежни листчета, дъх животворен. Миг и отново пред зимата, лъч се яви миротворен.   Казват, че има създател, правещ от нищото нещо. Нужен е явно гадател, той, да тълкува по- вещо.