Постинг
19.02.2011 14:36 -
Праскови
Градина грееше събрала,
оранжевите, есенни лъчи.
Децата вземат, бе разбрала,
година цяла, ще боли.
Десетки, слънчеви корони,
изчезваха без чет и ред.
Беряха, чупеха и клони,
големи праскови и мед.
Една, презряла сладост,
сред вейките умело скри.
Самотна, малка радост,
бедняк по-късно я откри.
Усмихнат я зави, във нежност,
довечера на тях да отнесе.
Жена, деца, безбрежност,
студено утро на едно шосе…
Няма коментари