Прочетен: 11592 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 30.12.2013 21:28
Здравейте, скъпи читатели и приятели, на всички, честити празници ! Дано аз с моите приключения, съм поел върху себе си всички лоши неща за 2013 г. , сваляйки всяка опасност от вас и вашите близки. На връх Коледа се срещнахме, любезно поздравихме и разминахме със смъртта. Прочетете този безплатен постинг, сигурен съм че ще ви бъде полезен, ще научите неща за които не се пише и коментира, които не се обясняват и показват, от самата кухня на живота. Нещата започнаха травиално и познато, подобно на това което се случи през 2006 г. , когато почуствах първата, инфарктна болка и придобих първия, сърдечен стенд. Тук може да прочетете повече за инфаркта и лечението, което за съжаление, често пъти е невъзможно:
http://dedenze.blog.bg/lifestyle/2013/12/28/shto-e-infarkt.1223067
Та, ден преди бъдни вечер, два, три болезнени пристъпа достатъчно ме изплашиха, последва Спешна помощ в 1 часа през нощта и приемната на Трета градска, която днес носи гръмкото название Национална кардиологична болница – ЕАД. Приемащите лекари бяха силно впечатлени от протокола на ТЕЛК и описанието на първата коронарография и пластика. Взеха ми кръвна проба и независимо, че болката изчезна, ме посъветваха незабавно да постъпя в болницата. Изчел съм и осмислил десетки томове специализирана, медицинска литература, следя новостите по принуда и във връзка с множество хронични заболявания, където в основата стои инсулинозависим диабет. Преглътнах горчиво факта, че по празниците ще бъда в болница, но любовта и интереса към внучката надделя и реших да поживея още малко, ако е дал господ, за сметка на личната несгода и неприятност. Поведението на персонала беше заразно плашещо и изплашено, отведоха ме на количка в стая №5 на четвърти блок, включиха системи, кардиограмите се правеха през час и погълнах шепа таблетки. Първото, странно впечатление, че целия отбор от санитарки, сестри и лекари бяха без табелки с име и длъжност, реших да им викам докторе, да не ги обидя на титла, йерархия и значимост. До тук добре, но когато започнаха да ми носят пликчета с лекарства без имена, се озадачих напълно, питах какво ми дават, отговора беше питай лекарите. Понечих да стана и последва първия скандал, че съм в болница, а не в къщи и тук не се става, всичко се върши в леглото!? Пижамата която си носех се оказа недопустима, защото е без копчета, бельо също не се допуска. Така осъмнах гол, със стара, бойна, райрана пижама с две оцелели копчета отпред. До мен имаше шкафче с масичка и чекмеджета на което стояха апаратите за вливане на серуми. По тънките тръбички се разхождаха рояци руски, кафяви хлебарки, пълзяха необезспокоявани навсякъде. Не съм капризен човек, зная две и двеста, превключих жизнените си системи в режим на търпение и оцеляване. В стаята имаще още двама съкафезника с крайно омаломощен вид и оплакващи се от това, че хлебарките ги будят с напълзяване по тялото, от количеството и качеството на храната, както и високата температура в стаята- около 25 градуса. Бяха се олежали, бледи и всяко изправяне водеше до световъртеж, единия лежеше за задържане на вода, а другия за “стягане” в гърдите, и двамата нямаха симптоми за исхемия и стенокардни пристъпи, странно беше защо са обездвижени и ограничени в ставането!? Радиатора нямаше кран за регулиране, а да отвориш прозореца под който лежиш, си беше сигурна настинка, при температура навън минус 7-8. Започнахме да отваряме вратата към коридора, но персонала я затваряше, независимо от нашите молби !? На другия ден помолих да отида до тоалетната, която е насреща на 10 метра, скандала беше тотален, обясних, че имам скротална херния, която боли в хоризонтално положение. Системите основно вливаха физиологичен разтвор и през час трябваше да празня мехура, намерих странична поза подходяща за иригатора. Някаква жена, сигурно лекар, ми съобщи че са събрали екип и след час ще ми направят коронарография. Зарадвах се, защото това приближаваше часа на истината и евентуалното изписване. Този път ме довозиха в легло до апарата, стана ясно че механиката на масата не работи и не могат да го свалят на нивото на леглото. Предложих внимателно да се кача, разликата беше 30 см. В това време отнякъде се появи някаква жена в странна, щарена блузка, която не смени 6 дни, започна да нарежда грубо и заядливо на всички. Мислех, че е чистачката на помещението, оказа се, че това е “доктор” Банкова !? Не бих споменал имена, но арогантното държание на тази жена, крайно далеч от медицината, ме кара да го напиша. “Събрания” персонал се суетеше и не знаеше как да ме вдигне, явно не владееха номера със сгънатото одеало, хванато за четирите края, като хамак. С едно движение се качих на апарата, гол като младенеца и зачаках нареждания, като тихо промълвих "тук е много студено", беше около 17 градуса и в главата ми блъскаше вихър, някакъв, виещ вентилатор. Банкова просъска “Ще търпите, апаратурата работи на тази температура !" Процедурата започна, имаше 4-5 млади момчета и момичета, също без табелки и допуснах, че са стажанти на обучение. Надявах се да видя какво ми правят, в предишната клиника към Окръжна болница , където ми поставиха първия стенд имах мой, персонален монитор, поставен на удобно за мен място, тук подобни “екстри нямаше. Банкова не каза и дума за състоянието и какво точно ми прави, разговаряха за други неща, търсеха от някъде стендове, тя ги връщаше искаше други и така около час и половина. Неподвижното лежане започна да ми причинява страшна болка във корема, мехура ми се напълни до предела. Помолих да свия малко изпънатите крака в коляното, това щеше да ме облекчи, графията се извършваше през дясната ръка, отговора беше “Стига се глези, ще търпиш !” Волята ме напускаше и мислех, че ще припадна. Края все пак дойде, по ръката ми се разля топла кръв, която малко ме сгря. Около минута- две, двама души се опитваха да направят стегната превръзка на мястото на пробива. Сега трябваше да ме свалят на ниското легло и всичко се повтори, Банкова викаше да не докосвам ръката си с превръзката, но нямаше начин да сляза, без да се подпра поне на лакът. Откараха ме в реанимацията, където изкарах нощта. Бях доволен, че всичко е свършило, отпушили са всичко и монтирали още два стенда. В помешението беше студено за гол човек покрит с чаршаф, подобно на труповете в моргата, носа ми протече и спасението дойде към обяд, когато ме върнаха в началната стая. Носех си писалките с инсулините за диабета. В глюкомера имах само една тест лента, с постъпването бях помолил само да мерят и ми казват каква е сутрешната ми кръвна захар. Моя глюкомер показа 20,1 , предположих, че са ми вливали глюкоза. За 6-7 дни са ми вземали венозна кръв над 20 пъти , вените приличаха на самарското знаме. 5 пъти от пръстите ми правиха, неизвестно защо, уникално глупавия, кръвно-захарен профил и никога не ми казаха, колко ми е захарта сутрин, въпреки че аз си биех и дозирах инсулина сам, добре че вече имам усет и определям нивото по странични белези. На другия ден се промъкнах в банята, измих се и избръснах, после в тоалетната... и живота започна да се връща в мен. Мед. сестрите и санитарките спазващи безмозъчно заповедите, постоянно крещяха по мен да си лежа на леглото. Случайно докторче влезе в стаята да попита как сме, използувах случая да го попитам, мога ли да вземам повече аспирин, защото съм настинал и това имам в личната торба. В никакъв случай, беше отговорът, аз ще ви напиша рецепта и донесе такава за Фервекс или Таилол хот, това е рекламиран, водоразтворим парацетамол!? Окончателно се убедих че съм в клиника на лудите, защото само в едно пакетче има 20 грама чиста захар, продава се без рецепта и рекламира масово. Досетих се че рецептата носи комисионни на доктора от аптеките при солената цена на тези марки лекарства .
Мислех си каква е логиката за неподвижността, ако си с тежък инфаркт, може би има някакъв смисъл, но тогава самия пациент, няма да иска и може да се движи. Такъв “спасен” пациент, май е по- добре да си отиде, вместо да бъде в тежест за всички около себе си, до края на живота !? Другия смисъл е да не умреш статистически в болницата, а на улицата, при първите стъпки извън нея !? Хиляди мисли прелетяха през главата ми и формираха тъжната картина на сбърканата, наша, здравна система. Първо, болниците ни вече са търговски дружества, търгуващи със здраве, а ние пациентите сме техните клиенти. Следователно те трябва учтиво и с внимание да удовлетворяват нашите желания! Никой насила не ги е правил лекари и медици, тяхната професия не се различава от другите и те доброволно са приели предимствата и недостатъците . Трябва да носят и своята отговорност, която начално се знае, че е много висока, а грешките почти са изключени и непоправими. В живота си десетки пъти съм попадал на крайно некадърни и фалшиви лекари, от които с моето инженерно образования, зная много повече. Мисля, че академик Балевски навремето беше казал крилатата фраза “ Като знам какъв съм инженер, много се страхувам да отида на лекар !”, визирайки сложността и неизучеността на човешкия организъм. Още от древността, лекарите са знаели, че половината от лечението е доверието и уважението на пациента ! Арогантността и самочувствието на явлението Банкова, няма общо с професията и милосърдието към хората. Мислейки си за тези неща, исхемичната болка се върна изведнъж, като удар с чук в 19 часа на Бъдни вечер, този път стигна до ушите и очите, берях душа и мислено се прощавах с всички. Бях почти наясно, че тук грешката е тяхна и новите стендове са се запушили. Подготвиха ме набързо за нова коронарография, с крайно неудоволствие видях, че са извикали Банкова, която набързо успя да продължи тъпото си, пъклено дело. Нареди катетиризация на пикочния мехур от която по късно получих цистит и тежки болки. Малко се успокоих, когато на операторското място застана един, млад лекар. Всичко бе проведено за по- малко от час, бързо и уверено... оцелях ! Втората гола, гадна, студена нощ в интензивното отделение, успях да измоля едно, малко шалте с което едвам се завих и затоплих. Интензивните грижи бяха повече от страшни, вливаха разтвори от три източника, опасаха ме с кабели и маркучи по които се имитираше кардиограма и на всеки час се мереше кръвното налягане, на пръста се отчиташе пулса. Почти всеки опит да помръднеш, караше апаратурата да пищи и някой идваше да я намести. Най- гадното бяха кардиограмите на всеки час, различни анонимни служители идваха и ме окачаха с жиците на друг, стар, преносим кардиограф. От пластмасово шишенце с голяма дупка, пръскаха обилно студена вода по крака, ръце и гърди, която се стичаше в пижамата и чаршафа под мен. Гърдите ми посиняха от вендузите на апарата. Какво мереха незнам, но над 10 кардиолога са ми казвали че кардиограмата не дава доказателство и сигурна информация за инфаркт ! Започнах да развивам психоза, че играя в реалити на ужаса, където на финала ще умра. В деня на Коледа, Господ ми изпрати ухилена Банкова, която важно заяви, че сам съм си виновен за черния хематом на почти цялата дясна ръка, защото съм я движил. Болеше ме главата и мислех че ще получа инсулт от нерви. В една от смените се появи лекарка с бяла престилка, чух името и титлата от една сестра, учтиво помолих да ми поясни, какво става и какво предстои. Беше лаконична, че тук се провежда рутинно лечение по схема и условия на ЕС. Получил съм тромб, защото съм бил рядък случай на резистентност към лекарството Плавекс, който е запушил стенда . После са изтеглили тромба и монтирали още един стенд !? Сега ми се дава най- силното и скъпо средство против тромбоза. Веднага реагирах, че Плавекс не съм получавал до момента и точно това е било успешното лекарство при първото стендиране в Окръжна болница / т.н. клиника на доц. Финков/. По- късно стана ясно, че действително не съм лекуван с Плавекс, а с някакъв евтин, генеричен заместител с неизвестен произход, промъкнал се по известна схема през здравната каса. В ранния, коледен следобяд се появи ново, анонимно чудовище, което садистично заяви че ще бъде моя рехабилитатор и процедурата ще продължи 15 дни !? Накара ме да стъпя на пети, пръсти, да си пипна носа ? До тук бях с възпитанието и въпреки, че ми се виеше свят, направих два балетни пируета, наричани па де дьо. Тя изгледа възмутено, уплашено и тихо се оттегли. Коледната вечеря беше странна, 150 грама студено, варено, постно, безсолно зеле поръсено с червен пипер, прозрачна филия хляб и 150 грама леден айрян . В безсънната нощ взех окончателно решение, на 26. 12 да ме върнат в първата стая, където са ми вещите, а на 27. 12 да ме изпишат даже и с краката напред/ изписването ставало само в работен ден ?/ ! Ултиматума за преместване заявих с появата на Банкова, последваха кандърми и размяна на “любезности”, накрая подписах че желая преместване, независимо от тяхното мнение и ме върнаха в “базовия лагер”. За да не е "капо", нареди последното злодейство- да ми направят компрес с риванол върху хематома. Компреса съдържаше 3-4 пакета памук, богато напоени с риванол и тънък, рехав, фиксиращ бинт. Ръкава на пижамата беше навит нагоре и болезнено се врязваше в ръката, беше невъможно да се свали. Риванола изтичаше на струя и плескаше всичко по мен и завивките. Този жълт продукт мисля ,че е открит малко преди първата, световна война и служи като дезинфектиращо средство за открити, повърхностни рани. Тук се касаеше за вътрешен хематом, при пълна, повърхностна цялост на кожата, бях чел някъде, че при такива случаи си използуват противосъсирващи и разсейващи мазила съдържащи хепариноид и др... Първата работа беше със зъби и нокти да разкъсам и сваля "компреса". Изключих всички системи и отидох в нормалната тоалетна, измих се, изчистих, избръснах, независимо от писъците на поредната, подплашена, немилосърдна сестра. Облякох си чисто бельо, направих си кафе от имитацията три в едно, сам си пуснах системите за вливанията, знаех че хепарина е важен и труден за прием в домашни условия. Включих телевизора и блажено, дълбоко заспах сред хлебарките...
На 27 .12, най -после пристигна идентифициран лекар, оказа се ,че е шефа на клиниката Иванов, изслуша ме, опита да защити персонала и омекоти конфликта, изписа ме, като си върза гащите, че това става по мое настояване... Пожелах им на всички весели празници и успех ! Вече два дни съм в къщи, още съм жив и да умра, поне ще е в човешка обстановка...
Без мен живота няма да свърши , в днешните условия, понякога вони и горчи, става смешен и безмислен. Дано 2014 г. ви донесе здраве, радост и щастие !!!
Тагове:
Кой носи отговорност за Ирак?
На 23 май, от 10.00 ч в БСК ще се провед...
Весели празници и бъди щастлива !
Весели празници и много здраве !
Много здраве и радост, весели празници !
Обаче по този повод горещо препоръчвам да се внимава много с препоръките на Късна Пролет.
31.12.2013 01:24
Това не мога да кажа, нямам опит в лечението на такова заболяване. Идеята на моя блог е да ви науча да распознавате билките. Техните полезни свойства съм добавила за да има пълнота в инвормацията, ковто съм почерпила от множество билкови книги и специализирани сайтове. Там където имам някакъв опит го споделям с удоволствие с вас.
03.01.2014 21:46
ЗАЩОТО НЯКОИ ХОРА КАТО БАЩА МИ И МАЙКА МИ НЕ УСПЯХА.........!
БЪДИ ЗДРАВ И ВЕСЕЛИ БЪДНИНИ!
СТИСКАМ ТИ ПАЛЦИ!
ИМА ОЩЕ МНОГО КАКВО ДА НИ КАЖЕШ В ТОЗИ ЖИВОТ!
ТАКА ЧЕ СЕ ДРЪЖ!!!
ТОВА Е ЗАПОВЕД!!!!!!!!!!!!!!