Темата явно е много належаща. Щом се улавям, че от „цъквания” обикновено на първата минута забравям за какво съм влязла в Интернет. И се опомням след солидно загубено време.

Разбира се, от една страна, това е цяла индустрия. Цъквания, кликвания, примамливи заглавия следвани от нищо незначещи статии... Логиката на машините да вдигат рейтинга на популярните (и полезни) сайтове постоянно е атакувана от ходовете на СЕО оптимизаторите, които издигат рейтинга чрез много хитрини, сред които рядко стои реалната полезност.

Затова, нека не се лъжем, специалистите в тази индустрия до милиметър са предвидили цвета, мига, сянката, големината на бутона или заглавието, което „за малко” ще ни отклони. Тя и Червената шапчица само за малко се отби от пътечката да набере цветя...

Как бихме могли да се контролираме?

Най-лесно е на хората, които по принцип не са любознателни. Дори ако имат афинитет към клюките, успяват да ги научат и от уста на уста. Колкото и странно да е, и днес немалка част от българите се информират за новостите не от Интернет, а от своите познати. /Допълнено с 2-3 часа телевизия. Но това е друга тема./

Има и хора, които не са любознателни, понеже се страхуват от новите знания. Дали в училище им са се струпали в травмиращи количества или пък в семейството им е внушено, че „сериозният човек” след 25 години „се излага”, ако покаже че нещо не знае... това също е отделна тема. Но е факт, че немалко хора са и такива.

Какво да правим обаче останалите, дето се имаме за любознателни, че и за любопитни?

Чета кратки репортажи за исторически личности. Биографии. Автобиографии. Обичам такива неща. И все повече се изумявам от големите постижения на учени-енциклопедисти, изследователи, събирачи, преводачи ... които не са имали Интернет,  а не са и можели често да пътуват от една в друга държава. /Отделно са топлели вода, за да се измият, и са си готвели на дърва... /

Защо сега, при всички електрически улеснения и при цялата тази информация, у нас не се е отприщил поток от творчество? Поток от благотворителност?

Без да искам да засегна вярващите, но съм на кръстопът дали не е време постът да бъде не толкова хранителен, колкото въздържание от информация. Можем ли да изкараме известно верме с информацията, която сме набрали до момента. Важните новини няма да ни отминат, чрез приятели и познати. Но току-виж сме успели да осмислим нещо, преди да започнем да поглъщаме следващото...

Дали ще оставим интернета поне за връзка с приятели? Това е рисковано, но обикновено е неизбежно. Затова, вместо да „режем” и този канал, можем да го осмислим с повече обич, грижа, уважение и задълбочено общуване. Примерно, вместо десетина лайка, за деня може да пуснем едно „какво правиш”, на което очакваме отговор различен от „нищо”...

Ако човек има определен в дадена област интерес е по-лесно да филтрира потока заглавия. Но дори и така е трудно да отсее само едно. )