Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07 00:47 - Милосърдната сестра
Автор: dedenze Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 377 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 27.07 01:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
       Линейката, с твърдо като дъска легло, друсаше ужасно. На всеки завой се хващах за металната рамка, независимо от болката, за да не се изтърся на земята.Караше бавно, без сирена и си представях, как би се чувствал, някой потрошен пациент на моето място !? Пристигнахме в окръжна болница -Габрово, сива и гадна, както преди 30 години, от където никога не излязоха баща ми, тъста и десетки други близки. Мислех спокойно, че е дошъл и моя ред. Дълги години съжителствувах с коварна херния, накрая тя победи. Многолетната борба за живот ме направи добър, широкоспектърен парамедик със знания, понякога по- големи от тези на множество лекари. При инсулинозависим неовладян диабет, 4 стенда в сърцето и ежедневни лекарства против съсирване и тромби, всяка рана и операция е нежелателна и рискова.Отвориха вратата и някой нареди:
       - Тинче, поемай го !
       Появи се една дребна, възрастна женица с инвалидна количка. Казах,че мога да вървя, но тя тихо и мило продума:
       - Знам, знам, но сега не бива да утежняваш състоянието си. Приклекни и застани тук - докъто се усетя, бях седнал и тя ми подлагаше стъпенките под краката- От кога е заклещена хернията ?
       - От 5-6 часа - отговорих и тя засили количката. Последваха десетки изследвания и процедури, Тинчето возеше и обясняваше кратко, къде да застана, какво да правя, какво следва.
       Събудих се от упойката към 2 часа през нощта, зъбите ми тракаха от студ, независимо, че беше топло. Тинчето се въртеше около мен и тихо ме молеше:
       - Хайде бе човек, помагай, тежък си. Повдигни крак, сега другия, Дай ръцете напред и ги пъхни в ръкавите- обличаше ми пижама, но с копчетата назад. Опитах да възразя, но тя ми посочи да мълча, каза, че утре ще говорим.
       Сутринта ме събуди львски рев, хъркаше млад, дебел мъж с малка операция на палеца. Разума и спомените започнаха да се връщат. Огледах се, бях увит като в пашкул в две одеала, облечен в чужда пижама от мек памук. Моята пижама и бельо бяха сгънати и подредени в шкафчето. Тинчето се появи преди визитацията. Казах и, че пижамата не е моя, а тя засмяно заяви, че ако я харесвам мога да я задържа. Пижамата при хирургични операции, трябва да е мека, със слаби ластици и Тинчето, без никой да я кара, беше си подбрала от някакви, чуждестранни помощи. Погледна превръзката и каза,че всичко е наред, обясни как да сядам и слизам, да се движа колкото мога но бавно и внимателно, ако мога да търпя, да отказвам обезболяващи. От тогава повече не я видях, сякаш изчезна !?  Последваха визитации на множество лекари и сестри, но Тинчето я нямаше, тя беше т.н. санитарка, нисш персонал, чистачка.
       Към края на деня, започнах да разбирам действията на Тинчето. Обратно облечената пижама пазеше от врата до краката, не можеше лесно да се свали или да се смачка на топка под тялото. Цялата беше омазана с оранжев прах от операционния дезинфектант с който бях третиран от колената до гърдите. Днес 7 дена след операцията, в домашни условия, още не мога да го премахна напълно. Липсата на тинчевото милосърдие усетих още на втората нощ. Описания разтвор, беше изгорил нежната кожа на слабините и скротума. Сърбеше и смъдеше, както при тежко слънчево изгаряне. Кожата се поду, появиха се мехурчета. Към 1 часа позвъних за помощ и станах пишман. Появи се една дебелана - дежурна, медицинска сестра. Като разбра за какво я викам, изпадна в хистерия:
       - Тук е болница, а не козметичен салон или аптека ! Нямате нищо предписано ! - излезе и след 5 минути, грубо, болезнено и безцеремонно ми заби инжекция с преспивателно и аналгин, дуднейки - Ще ни будят те за глупости !
       Не мигнах, броях минутите, на визитацията обявиха, че ме изписват на другия ден ! Щастие, нирвана, излязох пред входа, почерпих се с една цигара, седнал на тревата ! Навън при огромна болнична площ, нямаше нито една пейка ! Май пак оцелях, трудно умира телец-бик, стар, с опит и знания !
       Понятията санитар и медицинска сестра са неправилни, както и хиляди други в сбърканата ни дьржава. Те не включват в себе си най- важната, ценна и неотменима основа на лечението- човещината и състраданието ! Света я определя с думата - милосърдие ! Това не е занаят и знание, а духовна категория, даденост, която малко хора притежават ! За лечението на хора, милосърдието е най-важно, затова и името на тези труженици, трябва да е милосърдни братя и сестри !
       Желая здраве и щастие, огромна благодарност, на моя, милосърден ангел- Тинчето ! Поклон !


image



Гласувай:
6
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dedenze
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2032185
Постинги: 1020
Коментари: 3378
Гласове: 4248
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031