Интереса и вашите оценки на последните ми постинги, ме кара да ви опиша още един елемент на северняшката, българска носия – двойната престилка. Обикновено са били бродирани различно и задната е била малко по-дълга. В търновските села са известни като „ути” и са били неизменен елемент от облеклото и на най- малките деца. Старите българи са живеели в къщи с двор и са се завнимавали със скотовъдство и земеделие. Най- добрите улици са били от побити камъни – калдаръм. Нямало е детски площадки, ясли, градини и пр..., нямало е памперси, ританки, бекини, изкуствени храни и козметика. Всичко нужно е давала природата. При тези изходни условия двойните престилки – ути са имали отлично приложение и при отглеждането на проходили, малки деца от двата пола! Утите са били от по- плътна и дебела тъкан, слагани върху ризката на голо дупе. Когато детето сяда, попада на задната престилка, когато бяга и падне, предната предпазва колената! Когато клекне може да ходи по нужда самостоятелно, безпрепятствено и без нужда от разсъбличане! Лесни за пране и обличане с множество „екстри”. В по- късна възраст се прибавят и други предимства, като престилките демонстрират търпението, старанието, естетическото чувство на българката.