Поживях, пообщувах, погледах, поумувах, преболедувах и мисля, че имам право да напиша нещо по тази опасна и претенциозна тема. Няма да забравя в моето детство, как тайно си показвахме малка, смачкана фотография на жена по „монокини”. Голотата и секса бяха забранени неща, затова предизвикваха огромно любопитство, раждаха митове и легенди. Семейството не изоставаше в пуританството и нравоучението, липсваха книги и информация. Училището плашеше с венерическите болести и любовният модел беше Ленин и Крупская. Внушаваха ни, че жената и мъжа са еднакви в светогледа, работата, чувствата и живота. По- късно стана ясно, че това далеч не е така, че целите и мястото в живота са различни, че физиката определя и по различно полово и човешко поведение. Днес в царството на информационния свят, в официалното признаване и прокламиране на хомосексуализма, леката, неангажирана връзка, нещата отидоха в другата крайност. Платената любов, фалшивия външен вид, безразборният секс, брака по сметка, станаха нещо рекламирано, нормално и ежедневно. Интимният живот на хората се комерсиализира, половите органи от детеродни се превърнаха в неща за забавление, спорт и извратеност. Така се появиха нови генетични, психически заболявания, подмяна на добродетели, даже и естественото раждане стана рядко срещано явление.
            От древни времена секса и проституцията са съществували. Когато се практикува като свободна, непринудена професия и средство за препитание трябва да подходим с нужното уважение. Това е трудна и тежка работа, изискваща природни дадености и умения. Много от практикуващите я, изграждат усет и добър подход към мъжете, омъжват се успешно и създават семейство. Първия град на греха се счита Помпей, запазени са фрески и веществени доказателства. В римската империя се е считало за нещо напълно нормално и е имало хиляди места където се е предлагал платен секс . С появата на християнската религия към V век от н.е. тази дейност се монополизира от римокатолическата църква, която  официално разкрива бърдаци и печели огромни средства от дейността. Над 20 % от клиентите са били монаси, свещеници и работещи към църквите, останалите от по-богатата прослойка на обществото. Подобна дейност се извършва и от мюсолманската религия с правилата и порядките в харемите и частните домове на греха. Интересна е историята на Юстиниан І император на Източната Римска Империя (Византия) през 5 век след н. е. Той се жени за известната актриса и мащабна проститутка Теодора, със скромно потекло и предполагам природно надарена. За онези години се реализира нещо немислимо, той прехвърля половината от властта на нея. Тя забранява насилствената проституция и легализира свободната в Константинопол и империята. Дава равни права на жените ! Създава манастири и места за застаряващи проститутки където да преживеят  спокойни старини. По- късно в САЩ се създават печаливши градове на „разврата”, достъпни за всички в които няма расова съгрегация. Счита се, че това е първата стъпка към равноправието на етносите и расите. Към 17 век, църквата и обществеността забраняват и порицават проституцията, а политиците я използуват до днес, като един от най- силните компромати и средства за влияние.  Професията винаги е съществувала и у нас, в някои случаи и обстоятелства тя е полезна, има терапевтичен, социален, обучаващ и лечебен ефект. Нужно е да се узакони с нужния медицински контрол, защита, права и задължения, да се изгони от храстите и пътищата. Мисля, че е имало моменти в живота, когато ако е била легална, щях да поискам услугите и, подобно е отношението и на много, други мъже. Толкова за сексуалните услуги, връщам се при жените, от които искаме деца и семейство. В тази потребителска обстановка изниква въпроса, все пак, каква жена да търсим и изберем, има ли критерии за това. Ето някои изстрадани умозаключения :

            Изхождайки от типа на характера, най неподходяща за семеен живот е хистеричната жена, живота с нея е трудно поносим, ако не подлежи на лечение. Жената създава дома и семейния уют, това е изкуство и зависи пряко от интелекта, знанията и уменията. Физическото външно харесване не е достатъчно, ако не се съчетава с вътрешната душевна красота с близката ценностна система по основните житейски неща. Тя трябва да бъде ваш интелектуален, морален и равностоен партньор. Опознай нейните родители, ако не ти харесват внимавай, гена, навиците, визията и интелекта често се предават по наследство. След навършване на 20-25 години е илюзорно очакването, че другия ще се промени в желана от нас посока, той трябва да се приема такъв какъвто е ! Централно място има наличието на майчин инстинкт, лесно може да се открие по отношението към чуждите деца, отглеждането на домашно животинче, състраданието и желанието да се помогне. След това идва либидото и удоволствието от любенето, често пъти то се появява с пълна сила едва след първото раждане. Ролята на мъжа в това отношение е особено важна, няма фригидни жени, има неспособни, егоистични мъже, ако все пак не се получава, потърсете друг партньор. Доброто мъжко самочувствие и удоволствие идва когото разберем, че сме желани, че носим удовлетворение и удоволствие на жената която обичаме. Истинската жена поставя децата над всичко, кърми ги дълго и с умиление, глупавия мъж ревнува от тях и не се опитва да вникне в женската същност. Същевременно, въздига майка си и я уважава, понякога повече от майката на децата си. Още по- често, зает с работа, реализация и лични удоволствия, въобще не достига до подобни въпроси. Тогава сработва природната, полигамна даденост на жената, появява се любовникът и скандалите на ревност. Трябва да се прави разлика и точно да се отчита поведението на обвързана жена, правеща безразборен секс само за удоволствие и тази която търси уважение и обич. Дано нямате общо с нимфоманка, подобно, страшно нещо, е лошо, болестно състояние. Почти няма мъже и жени умряли само с един партньор, даже и сред крайно религиозни общности. Това понякога е нужно и има полезен ефект- заздравява връзката с основния партньор. Тук хумуристичния принцип „По -добре агнешко с приятели, отколкото крокодилско сам !” е в пълна сила. Т.н. изневяра е вина и празнота създадена в отношенията на двама души, рядко от различна степен на сексуалност. Вкус приятели няма, но многовековното ни патриархално възпитание и общество, дава приоритет на жената отдаваща уважение на мъжа до себе си, защитаваща неговия авторитет. „Силата на жената е в нейната слабост” – така тя избира партньора си и го направлява в посока полезна и добра за двамата. Взема му сърцето и душата нежно с „памук” и го прави доволен и щастлив, ражда му деца и създава истинско семейство. Идеалният вариант е когато двамата партньори са независими професионално и материално, това рядко се постига и почти винаги е за сметка на семейството и децата. Умният мъж отчита високо ежедневният, семеен, женски труд, цени го и помага с каквото може, защото така света е оцелял ! Няма по- хубаво нещо да доживееш в любов с партньора си до дълбока старост изпълнявайки брачната клетва  „... докъто смъртта ни раздели !” Затова мисли и си отваряй очите на четири, когато вземаш съдбовни решения, поправителен и втори живот почти няма , а ако има, едва ли ще е много по- добър!