Използувах отличното време през празниците и с близки хора поживях сред уникалната природа в едно от хилядите, български села. Там времето тече "патриархално", от 30 години никой, нищо не е променил. Църквата без свой свещеник, обслужваща 4 малки села, беше затворена и на Великден, пътищата разбити и трудни за каруци и магарета. От 3 магазина за най- необходимите стоки, беше останал само един, работещ 2 часа и зареждан с хляб от някакъв местен за който твърдяха, че не е с всичкия си. Крадци нямаше, беше толкова бедно, че нищо нямаше стойност, за да бъде откраднато. По- яките бабички се грижеха за инфраструктурата, като колективно пренасяха по -големи камъни и запълваха най- страшните дупки на които бяха дали имена по потрошените возила на деца и внуци. Идеха празници и време да ги видят, срещу яйца, тъмножълти козунаци и вакли агънца, разбира се! Рядко гледаха телевизия, мразеха лъжите на политиците и ги псуваха поголовно. Учудващо се радваха, че от септември няма да има сигнал и не искаха цифрови приставки. Внуците им бяха обещали по- старите си ДВД –та, барабар с филмите. Тук почитаха малките транзисторчета със слушалка – пасеш и слушаш, стига да не попаднеш на реклами. По хитрите, имаха мобифони с радио и отдавна бяха отказали скъпите стационарни телефони на бившата БТК.
         Спасен от предизборната, неистова агитация, сред песента на птиците и аромата на цъфналите дървета, все по- ясно разбирах философията на живота и понятията за красота. Но всяко нещо си има две, обикновено противоположни страни. Бурята беше потрошила два прозореца и вдигнала десетина керемиди от покрива. Копривата, капинака  и храстите напредваха с неумолимо темпо и превземаха всичко. Няколко дена се катерих, сякох, косих и чистих, докъто краката спряха да ме държат, радикулита се обади и вечерната ракийка ми се стори много силна. Представих си ако живея тук сам, почти без път, магазин, аптека, ако падна някъде, няма да ме намерят и за погребение, не че е нещо важно, просто ще замърся околната среда!? По старо правило, зимата тук никой не чисти снега с някаква техника, най- близкия магазин е на 3 километра, тока спира всяка седмица, понякога за дни. Спомних си за тъпото шоу предаване с английско заглавие  „Сървайвър” и се замислих, защо никой не направи такова, за реалните условия в някои наши села. В главата ми изникна анекдота : Попитали кучето защо таша+ите са му отзад? То отговорило – кое да ми е наред, че и те да са отпред ?
         Така обезверен се върнах в цивилизованата кочина, градът- държава ме посрещна с трилентово задръсване, смог, тътен, воня и озверели физиономии. На всички задни стъкла на лимузините втора ръка, се мъдреха корички с цветни яйчица, козунаци и други „подарени” продукти. От билбордовете и плакатите се хилеха гадни политфизиономии, нови и стари „оправячи” на България! Никой не каза „Христос воскресе !” !?