Прочетен: 2139 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 25.06.2011 01:10
Сигурно се свързва и с критическата възраст, но не това е важно. През живота си, всеки си изгражда един образ на поведение. Създава си илюзията, че е добър и праведен, достоен за подражание. За съжаление, самовлюбването е смешно и опасно, ако е безкритично. “Нашо, лошо няма !” Божествените ореоли на праведност и величие са близки и равни на безнравственост и примитивизъм.
Обикновено е така, защото инстинкта за самосъхранение се опитва да оправдае, всяко наше действие. При лудите това е ярко изразено. Момента в който осъзнаят, ненормалността на поведението си, бележи тяхното излекуване. Затова и психоанализата работи с възпроизвеждане на критични моменти, довели до това състояние. Високата самооценка, ражда и конфликта между поколенията.
Има и друга крайност, когато се оценяваш свръхкритично и живееш с чувство за постоянна вина.Това състояние е по-опасно, такива хора завършват жизненият път с диабет, инфаркт, инсулт. Това прилича на душевен садо-мазохизъм. Околните го разпознават и започват да го експлоатират. Особено собствените деца, не научени на труд и усилия, търсещи лекия и сладък живот, незнаещи , че развлекателните неща са по- малко от 3-4 % от времето на живота.
Няма точна рецепта за човешкото поведение, има интелект и достойнство. Славянските народи жертвуваме, за деца и внуци всичко, а не е правилно. Прекалената опека ги прави нежизнеспособни и мекотели. Мисля, че е достатъчно да ги обичаме и да не им пречим. Без насилие, но и без маймунски ласки. Даже малко насилие е полезно, ако те не искат да разберат, че си човек и имаш нужда от уважение, оценка, спокойствие, личен живот и обич. Да възпиташ децата си е най-сложното и отговорно нещо. Не вярвай, че улицата или училището, ще свърши твоята работа. По- добре не създавай деца, ако не можеш да отделиш нужното време и средства. Не разчитай, че те ще те гледат и помагат, когато остарееш. В природата такива примери няма.
До 30 години формираме характера и навиците си, след това почти нищо не може да променим. Мозъчните клетки не се възстановяват, те умират ежегодно след тази възраст. Ако не сме се научили да обичаме, прощаваме и зачитаме суверенитета на другите, вече е късно. Даже да се откажем от всичките си вредни навици няма да станем по- добри и други хора. Ако сме достатъчно критични, в обичта към себе си, по- малко ще висим и пред лекарските кабинети. По- добре оная с косата да дойде навреме, преди деменцията, алцхаймера и подлогата.
Оставяме ли нещо свястно след себе си? Свободна, просперираща и демократична държава нямаме, поне поколенията след нас да са по-добри. Дано запазят националната идентичност за която милиони преди нас отдадоха живота си. Това един ден ще каже историята.
Методика за измерване на самооценка - Де...
Методика за оценка мотивацията за обучен...
Ако това се приема като стимул за регистрация подхода е неправилен !
12.11.2011 17:38
Три неща никога не трябва да се губят: СПОКОЙСТВИЕ, НАДЕЖДА, ЧЕСТ!
Три неща са най-ценни в живота: ... ЛЮБОВ, УБЕЖДЕНИЯ, ПРИЯТЕЛСТВО!
Три неща никога не са сигурни: ВЛАСТ, КЪСМЕТ, СЪСТОЯНИЕ!
Три неща определят човека: ТРУД, ЧЕСТНОСТ, ПОСТИЖЕНИЯ!
Три неща погубват човека: ВИНО, ГОРДОСТ и ЗЛОБА!
С тези малки добавки и съм съгласна.
ВИНО не мисля че е пагубно - сигурно е ВИНА ( провинение) ?