Прочетен: 1262 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 29.03.2011 19:42
Запознахме се с Веселин в казармата и станахме приятели за цял живот. Като характер е флегматичен, спокоен и всичко върши така, сякаш ни остава още 400 години живот. Пълен левичар, с дясната ръка само пишеше, защото в училище беше забранено да се пише с лявата. Като резултат и до днес е трудно да разчетеш написаното.
Обича подредеността, чистотата, хубавото ядене и пиене. В казармената столова се хранехме под строй и такт зададен от старшината. Весо си подреждаше приборите, хляба, чиниите и тогава започваше бавно и спокойно с лявата ръка. Времето за хранене беше малко и командата „ стани” го ловеше по средата на операцията. Често го питахме от кое ядене се лишава и набързо му "помагахме". Независимо от дохранването с вафли в лавката, първите месеци отслабна с десетина килограма. Военните мислеха, че се прави на примадона и допълнително го действуваха. Когато разбраха, че е левичар с такъв бавничък маниер го оставяха да се нахрани спокойно след всички. Колетите с качествена храна, бяха малък, споделен празник. Той ме научи да ям сух кекс със сочна ябълка – фантазия.
Бяхме запалени рибари и често си мечтаехме как ще отидем за риба в цивилния живот. Дойде и това време, с неистова радост се уволнихме. Имахме малко, първобитни, риболовни такъми и голям мерак. Без коли, палатки и спални чували, с градския транспорт се отправихме към с. Пожарево. Малко гьолче, близо до овча кошара. Ловим дребни червеноперки с вечната рибарска надежда за нещо по- едро. Така неусетно изтървахме всички рейсове до София и решихме да спим сред природата. Беше топла лятна нощ. Хапнахме и пийнахме порядъчно. Наблизо имаше хранилки покрити със сено. Легнахме в сеното и се завихме с вестници против сутрешната роса. Весо беше възстановил изгубените в казармата килограми. Заспиваше бързо във всякакви условия и хъркаше за двама. Да го събудиш без насилие е невъзможно. Най-много да ти каже „Чакай малко.”? Край него спането беше невъзможно. Станах и започнах да си търся друга по отдалечена хранилка и тогава видях нещо което няма да забравя цял живот:
Огромна, пълна луна свети така, че може да се чете без фенер. На оградата, изправени, над сто овце, строени в редици, плътно прилепени една до друга. Белите им кожуси светят с призрачно отразена светлина. Широко отворените им очи, гледат ужасено кам хранилката от която се разнася страшният рев на Весо. Цяла нощ те не подвиха крак в очакване на апокалипсиса. С първите слънчеви лъчи спасението дойде- звяра се събуди. Бедните животни, сигурно цяла седмица след това са били стресирани. Тогава все още нямаше закони за защита на животните.
Днес, риболовстваме с добри такъми, коли. Рядко преспиваме край водоеми. Ако все пак се наложи, предварително трябва да е ясно, кой къде и как ще спи. Хъркането се увеличава, но на Весо не му прави впечатление. Жена му – Елито, отдавна привикна да спи на летище. Той си спи все така, много добре и вече има внуци.
Няма вече грам съмнение, че българинът /...
ХИТРИНО СЕ УВЕЛИЧИ С ОЩЕ ЕДИН ЖИТЕЛ