Този който успее, в рамките на един човешки живот, да се види и оцени обективно и неподправено, може да приеме, че е стигнал до философските измерения на разума и прогреса. Всички вярваме, че живеем правилно, че вършим най-доброто на което сме способни, за себе си и околните. За съжаление, това е вярно в малка част от житейският път, в повечето случаи, по една или друга причина грешим.

        Всяко общество изгражда свои норми, етика и морал, понякога несъответствуващи на прогреса, науката и обективната действителност. Така са изчезнали и самоунищожили  доста народи и цивилизации. Особено опасно е, когато човешките добродетели, духовното, се замени с материалното и парите. Природата е дала на хората разума, така и възможността за анализ, оценка и изводи. Но тя е дала и егото и желанието за притежание и власт. Всеки е виждал ревяща заплашително маймуна, биеща се в гърдите, има сходство нали !? Ако разума е реален, а не измислена претенция, човека трябва да може критично и обективно да оцени себе си и близките хора. Да приеме грешките, да ги признае и отчете реално, за да продължи във вярната посока напред.

       Религиите като първи философски системи, занимаващи се с духовнят живот на хората са оценили този важен елемент. В нашата източноправославна християнска религия има много празници и ритуали свързани с това. Такъв е и днешният ден известен като – сирни заговезни, ден за прошка. Празника е изключително ценен, прошка иска всеки от всеки, както и обратно дава на всеки такава. Това ражда помирение, толерантност и самокритичност сред хората. Обредите с огньове, “амкането” на яйца, халва, баницата, питката , топлите отношения в семейството, прошката, остават завинаги в съзнанието на млади и стари. Празника е чист, не е религиозно комерсиализиран, изисква се само добра воля и намерения. Много значимо е неговото човешко измерение, затова е уважаван и от атеисти и от хора с друго вероизповедание . Реално цялата седмица е под знака на прошката, поискайте я, дайте я, така ще станем по-добри и по- разумни !

       Може би има неща които не се забравят, трудно се прощават, трудно се иска прошка, когато си мислим, че сме постъпили правилно, а действителността е друга, различна от нашата. Истината, правилата са относителни, не абсолютни, с времето се променят значително. Затова, да бъдем толерантни, търпеливи и разумни, за да живеем мирно и спокойно заедно !

       Простете, аз Ви простих !