Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2011 12:56 - Насилие
Автор: dedenze Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1114 Коментари: 0 Гласове:
0



        Едно от главните обвинения към тоталитарните общества е насилието над личността. Сега уж живеем в друго много, желано-“ демократично” общество,но какво става с насилието ? Защо придобива все по-големи размери и може ли някой да го спре ?        Спомням си как една, позната жена нервно искаше от мъжа си:        - Научи го да се бие, вече е във втори клас и все някой нещо му е взел или набил. Трябва да може да се защитава сам. В днешният живот такива като него не стават за нищо !        Преди десетки години молех баща ми, офицер със завършено военно училище и генералщабна академия, да ме научи да се бия, на хватки и бойни умения. С тъжна усмивка ми казваше:        - Караш ме да те уча, как сам да се набиеш, защото посегнеш ли на друг човек, посягаш на себе си повече.       Сега разбирам смисъла на думите му. За жалост отдавна не е сред живите, да благодаря за мъдростта. През войната като доброволец бе стигнал до р. Драва, бе видял насилието във всичките му форми и го ненавиждаше. Смени 6-7  работни места, от добри по- добри и 4-5 града в България, докъто попадне на работа без насилие над хората, нямахме мебели, пренасяхме се като катунари.       Наскоро в автобус на градският транспорт едно 13- 14 годишно пуберче се люлееше като маймуна на висящите дръжки. Фалшиво подпяваше с чалга извивки, някаква мелодия от заврените в ушите му слушалки. Заливаше група съученици с псувни и мръсотии, хилейки се неадекватно. Сред публиката, имаше едно момиче с наболи гърдички, което явно го стимулираше да покаже всички глупости на които е способен. Беше още малко, не стигнало до силикона, но отрупано със всички модни аксесоари и грим способен да уплаши и на светло. Представям си какво е в класната им стая. Не на надзирателите във затворите, а на техните учители, труда трябва да е първа категория. Една отрудена жена се опита да помоли поне да се държат по-тихо. Малкият лайняр я заплаши с побой. Тъкмо се надигнах да се намеся и групата слезе от автобуса. На спирката със заучен ритник, пубера свали съученик с удар в корема, показа среден пръст и доволно продължи нанякъде. Това не е нещо ново, то е ежедневие, искаше ми се момчето да е дрогирано или болно, за съжаление си беше напълно здраво.      Спомням си като дете, една гледка от село в което имаше ТВУ. “Учениците” седнали върху бели, едри камъни с чукове в ръце , удряха и произвеждаха от тях чакъл. Майка ми не пропусна да регистрира, че това ме чака ако не уча и не спазвам дисциплината.       Мразя насилието, опитвам се да го избегна, съжалявам за миговете в които и аз съм го проявявал. Явно то стои неунищожимо и дълбоко в човешките гени.       Тази вечер, комшия от панела в който живея на възраст над 75 години , ме присреща до асансьора и хваща облещен за реверите на якето.       - Ще те пребия, защо не затваряш входната врата ?       - Защото, изхвърлих боклука за секунди и се връщам обратно – миролюбиво поясних. Усетих как зверското в мен се събужда. Кой е този, да ми дири сметка, като на малко дете. Комшията явно е бил здравеняк и побойник преди години. Сега едвам ходеше,ако го ударя може да се наложи да го лежа.- Ти кой си да ми дириш сметка и то по този начин. Не се ли страхуваш, че на тази вьзраст, може да лежиш по затворите. Да не си бивш милиционер ? Не те ли е страх,че ще орезилиш близките си на дърти години ?      - Не се страхувам, аз вече съм лежал и пак ще лежа ако трябва – просъска т.н. бай Димитър и леко освободи “хватката”- да внимаваш много, с теб ще се разправя!      Тръгнах си без повече разправии. Имаше и нещо комично в беловласата ни разправия. Диабета и битката за оцеляване явно ме изнервяше много. Но имаше и нещо друго, безнаказаната агресия се размножаваше. Може би оня пубер в автобуса е внук на комшията ? Такива хора с подобно поведение не се влияят от никакви строеве. Псевдодемокрацията им дава крила да се ширят безнаказано.      С травмирана психика отворих -Закона за затворите. Всичко беше от ясно по- ясно. Над 30 % от българите живеят в домовете си много, много по- зле от затвора. Да попаднеш там скоро ще бъде добра привилегия. Прочетете и ще разберете. Правилника за прилагане на закона е още по- екзотичен, по- трудно ще го намерите. Четете !?       До къде я докарахме – да мечтаем да ни пратят във затвора !


Тагове:   стил,   морал,   етика,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dedenze
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3468382
Постинги: 1099
Коментари: 3677
Гласове: 4613
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031