Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06 14:54 - Стъпки в Рая
Автор: dedenze Категория: Лични дневници   
Прочетен: 485 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 17.06 15:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
          Вали, тихо и напоително, топъл и може би последен, пролетен дъжд. Повече от месец съм тук и растенията, които посях, растат с часове. Тъгата от прегризаните, млади дръвчета, от комшийските кози, почти отмина. Част от тях пуснаха нови филизи и сигурно ще ги спася. Вали, добър повод за почивка и размисъл, възможност да споделя с вас моя живот в Рая. Не съм религиозен, що се отнася до Рая, всеки си го прави сам с много, много усилия. Повече от 30 години си го градя с оскъдни средства и тежък труд. Близките трудно разбират защо отшелнича в това бедно и забравено от Бога място. Когато идват понякога, усещат магията на природата, песните на щурци и птици, кристалността на въздуха и ледената, чиста вода от герана... Липсва им лукса, фалшивите, полусдъвкани, отровни храни. Плашат се от мишките полевки, смоковете и гущерите криещи се в каменните огради, ужасяват се от басовото бръмчене на стършелите, опиянени от ферментиралите плодове. Години не се научиха, как се чистят и палят печки с дърва, как се пести вода, как да живеят без химикали с природни средства... Без ток и комуникации едва ли ще оцелеят дълго !?
           Прогреса води към лек и лесен начин на живот, но и кьм самоунищожение и изолация. Губи се жизненоважната симбиоза с природата, води се обречена война с нея ! Точно за това идвам тук, където се е родил живота по нашите земи. Където истински, български мъже са създавали семейства, строили са красиви къщи, градили са герани дълбоки 24 метра с камъни, без цимент и бетон, без машини и електричество. През зимата, отдалече са карали камъни и ограждали с тях дворове и пасища против свличане на оскъдната почва. Не само че са оцелели, семействата са били многодетни и тук турци не е имало. Да били са мъже и българи, един от тях не се е върнал от фронта на Първата световна война, но съпругата му сама е отгледала невръстните деца. За мен е престъпление към паметта им и кощунство, труда им да бъде забравен, оставен на разрушение и запустяване ! Нямам достатъчно сили, но правя това което мога. Работя здраво от сутрин до вечер и  чуствам радост от свършеното. Болят ме стави, мускули... но се търпи. Явно физическият труд лекува всичко- диабета изчезва, дробовете се отварят, кръвното пада... С хернията е по- сложно, система от колани я прави по-безопасна. Чувствам се по-здрав, пък и да умра,ще бъде в Рая, няма нищо страшно.
           Самотата създава проблеми, няма нищо по-хубаво край тебе да има човек, споделящ твоята философия и начин на живот, но уви. Все пак братовчедите са наблизо, в съседно село и често си гостуваме. Самотата и тя е нещо, което сами си правим и внушаваме ! Преди няколко вечери имах много, неочаквани, късни гости. Стаята се изпълни с десетки светулки, навън незавивсимо от хубавото време, почти не се виждаха !? Трудно е да се опише, не помръдвах и гледах онемял. Казват, че това са душите на умрелите близки, промълвих: " Добре дошли мили, никого не съм забравил !" Прелях им малко ракия и допих в тяхна памет ! После дълго не можех да заспя и си мислех, че самотата, реално не съществува !



image



Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tota - Стъпки в Рая
17.06 20:27
Прекрасно е споделеното... Мечтая за такъв рай ...И двете места, в които, за съжаление, нямам дял, но би следвало да имам достъп, са заключени...
Приятно лято!
цитирай
2. dedenze - Благодаря скъпа Ати!
18.06 00:39
Жалко за твоя заключен Рай, здраве и много, много радост ти желая !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dedenze
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1985291
Постинги: 1020
Коментари: 3378
Гласове: 4222
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031