Не мога в ръце да те нося,
да любя пак в хубава нощ,
страхувам се, вече все губя,
пристига Той, краят най- лош.

Земята, едва ли се стопля,
нашепва пак зимата зла,
децата се смеят, без вопли,
аз търся, къде да подпра.

Огрижено, ме душа утешава,
дарява чаша нужна доброта,
доброто, скромно оценява,
обещава, да тръгне в съня.

Та ние сме само прашинки,
добри и лоши в свят студен,
тъй често броиме стотинки
живота, превръщаме в тлен.

Запали, направи светлина,
дари се, с вселенската тайна!
Прашинките раждат топлина,
природа, любов, във безкрая,
когато са сбрани в едно по света,
безсмъртни светулки от Рая !