Нощта, оловно тежка, оставя ме без дъх, боли отвсякъде.
Сънят избягал е панически , сменен от хаотични спомени.
Сърцето угнетено, изоставено, накъсано опитва оцеляване.
Очите виждат все по-лошо, това което и където си поискат.
Душата злобно нервничи и готви се при други да отиде.
Умът натяква страшна истина, че никой, никога, не ме е искал,
а любовта била една илюзия, капан за стари и наивници !

 Живях във името за хората, накрая се удавих в самотата,
ненужен, болен, беден, в причини и вини, клошар заровен.
Кармично други сметки плащам, или пък, учил съм се слабо ?
Любими от години, близки хора, оставиха, набързо подмениха,
избягват даже срещата. Мириша им навярно, на цигари, плесен,
заменят ме с билет за представление, даряват даже и храна !?
Храна за ядене и пиене, ненужна на изстрадала, отлитаща душа !

 Сега това е без значение, за нов живот е много, много късно,
не ще намеря, като Чарли - Уна, това е толкова неизпълнимо !
Мечти последни си отиват оредели, остава тъжната реалност.
Зъбите си отдавна стискам, запазвам своето достойнство,      
от сцената житейска да си тръгна, изправено, почтено, гордо !
Не бих допуснал някой да ми плаща сметките, да ме обгрижва.
Това което ми е нужно си отива, дано във друг живот се върне !

 Не, не, не плача, самосъжалявам, да тъжно е на много като мене,
които лятото не сгрява, не грее палещото слънце, живеят в зима.
Понякога на сътвореното се радват и топлят се от старите успехи.
Мнозина с богове се утешават, надяват се да станат нявга първи,
а други, на паричките наблягат, успяват, сред духовната пустиня.
Къде е бога, сеирджия, творец на хората, защо е взел човещината ?
Защо направил ни е хищници, а любовта превърнал в търговия?

прост!

Той е от групата на щастливите и свръхвесели старци !? Доброто е че редовно чете моите постинги и коментира активно, с което си създава популярност ! Склеротично е забравил минуса !?

Има много истина, много силен текст, но по-добре раздай шамари, вместо да се самосъжаляваш. Има още живот в теб. И намери доброто в хората около теб, вместо да идеализираш фалшивото непостижимо.

Едина от страшните последици е да си внушим чувства за нужност и ценност, особено когато вече такива няма! Тогава ставаме конници без глава, фармацевтични потребители, ощетяваме близките ! Няма самосъжаление, не се плаша от края, просто откривам, че добротата се плаща най- скъпо, а шамарите раждат изстрели !