Прочетен: 2286 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 25.04.2015 23:41
Мечтаех си, света да променя,
да го направя райско място,
с обични хора там да населя,
и да не бъде неуютно, тясно.
Не станах бог, една мечта остана,
а в огледалото ме гледа побелял
и тихо пита – к`ва да я захвана,
един наивник, болен, остарял.
Износи се и старата ми дреха,
постелите ми, времето раздра,
изчезна вяра и измамната утеха
и често питам- накъде вървя ?
Немоден път, съм пак подхванал
не е престиж, не прави и пари,
навярно съм си доста изостанал,
приятели стари, се скриха дори.
Пари отлитат във цигарен дим,
не мога нещо ново да ви дам,
отиде си живот неповторим ,
добро опитах само да създам.
Мечтая си, за обич нетленна
за нея веднага готов да умра,безкористна, духовно безценна,
тъй трудно срещана в света.
Елате, пак ще ви посрещна,
и в нови дрехи, ще се пременя,
ще ви налея, с обич безгрешна
и с вас отново ще се веселя !
Душата, никога не остарява,
по- мъдра става с възрастта !
Но тази радост, всеки не познава,
бездушните ограбват ни света !
Остарели мечти, мечтите не остаряват, както и душата, нито копнежите, само ние. "И всичко пак ще се повтаря, но не за нас, не за нас", беше написал в едно свое стихотворение - Евстати Бурнаски.