Поканих те с трепет и страх,                          
на танц, беше хубаво време,
а после, се молех във грях,
да поживея някъде, до тебе!
Все също и днес си желая,
гордея се, с всеки наш миг!
Илюзии свършват, да зная
 в тъгата ридая, без вик!

Желая си, пак да танцувам,
удавен, незрящ, оглупял,
унесен, по теб да лудувам,
обичащ, желан, помъдрял !
На 30, душата  пристана,
пленена нежно в чуден блус
щастливо заживя, остана,
тя има тънък и изящен вкус !