Днес е един от хубавите и добри дни , които осмислят живота ми, внучката е вече в първи клас ! Радостен съм, че доживях този момент и съм склонен да простя чуждиците, политическите, евроатлантически поздравления и напътствия на училищната  директорка, по време на сутрешното тържество !? Все още сме в България и учителите трябва да са успоредни  и хвалебствени спрямо избраната от властвуващите партии посока и линия. Така навремето също бяха успоредни с линията на БКП, която се считаше за права линия. Тогава и сега се надяват заплатите им да нарастнаст заедно с уважението към тях и професията! Децата са неразорана, плодородна целина и от нас и училището зависи, какво ще посеем в нея, наука или бурени, истина или лъжи, приятелство или ненавист, взаимопомощ или насилие. Ние възрастните сме в дълг към вас деца, годините в които живеем са повече от трудни, дано по- късно, снисходително да ни простите !  След 10 -15 лета, резултата ще бъде ясен и окончателен!
              От всичко, най-много се страхувам от опитите за политизиране на обучението, особено когато е свързано с изопачаване на историческите истини, невярни твърдения, от липсата на независими детски и младежки организации, като сфера за изява и обществен живот! Училището е храм на науката и от него трябва да бъдат изгонени търговците, продавачите и политиците! То не е подиум за модни изяви и дефилета, не е терен за демонстрация на престиж и скъпи вещи, то е  място само за усвояване и показване на знания, за приятелско общуване! За другите примамливи и модни  неща е отреден целия ви останал живот! Не си спомням отчетливо моя първи клас, знам само, че ходех и се връщах сам от училище, без придружители ! Почти всички деца се учеха добре, без частни уроци и единствено повечето часове за игри на улицата, бяха „ябълката на раздора” с родителите! Така след 12 години учене от 31 курсиста в техникума 25 продължиха и придобиха у нас високо, качествено, световнооценено, висше образование, много от тях работят вече извън България, защото за техните специалности и възможности, тук работа отдавна няма ! Отлично помня как си разменяхме книги и учебници, как обменяхме и търсехме знания, нямаше интернет, мобилни телефони, копирна техника..., но успяхме и станахме знаещи и можещи хора ! Днес преди да положим и основите на новия ни дом, глупаво и тъжно съборихме стария, заедно с образователната ни система! Днес имаме достъп до цялото човешко знание, връзка с целия свят, но бедността, подмяната на истинските, човешки добродетели с развлечения и консуматорство, новата „култура и морал” ни върнаха с десетилетия назад!
              Всичко е в твоите ръце мое, скъпо дете, избери пътя на знанието, което е най- голямата сила и ценност! Знам, ще ти бъде трудно, ще трябва да се лишиш от много неща и удоволствия, но това е единствения път, за да станеш желан, горд и достоен човек! Аз вярвам в теб и даже от отвъдното, ще се гордея с твоите успехи и постижения !
              На добър час !