Днес искам да ти пратя нещо за душата,
да те зарадвам, да не те боли,
да те обгърна с радост и отплата,
с ръце и цъфнали липи!
Тя мойта муза  в отпуск е горката,
и вече, все фалшиво пей,
изплашено избяга по гората,
там безутешно сълзи лей.
Сред близки хора, да си най- щастлива,
на този скъп , заслужен ден
на двама сина, си живот дарила,
дълбок поклон от мен !
Самотни сме,  в два планетарни края,
а виртуални чаши не звънят,
остана братската любов и рая,
душите, що не се делят !
Е, остаряваме, но с чест, изправени,
така ще е напук на зла съдба,
несгодите отиват си забравени,
от корен върбов сме деца!

 Огнян Върбев