Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2013 16:36 - Панелна радост
Автор: dedenze Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1379 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 05.06.2013 21:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

         Когато живееш с три семейства в 70 квадрата панел, с външни северни стени и почти неработещо, експериментално, „парно” отопление, с една тоалетна и баня, може да оцениш достойнствата на самостоятелно жилище, даже направено от картон. Дълга борба, молби и ходене по мъките ме „ощастливи” с наша, люлинска панелка на седмия етаж, в края на 1978г.. Пейзажа беше лунен, кал до колене, нито едно дърво, еднотипно, щамповано сиво, но перспективата беше блестяща – метро, стадион, опера.... Баща ми тежко болен, дойде да го види, но асансьора не работеше, затова си остана в таксито, честити и успокоително каза:
          - Знам ги аз, добри са, пък и наблизо имате детска градина ! – така и не го видя, спомина се след няколко месеца.
         Бях студент последна година, имах 4 годишно дете и парите не стигаха до никъде. Работех всичко каквото падне, получавах малка стипендия за успех, майка ми заделяше по някой лев, независимо от мойте възражения. Детските мечти да намеря имане, бях заменил с яка работа. Пътуването с часове от Люлин  до Дървеница с два градски автобуса ме съсипваше допълнително. Първите занятия бяха по висша математика и независимо от неистовите усилия, които полагах, в рамките на един час заспивах по 10- 15 пъти. До скоро пазех „записките” от тези лекции, където се вижда как почерка издребнява и се превръща в права линия. Внуших си, че страдам от сънна болест и тръгнах по лекари, които снемайки още анамнезата, се скъсваха от смях.
        Жилище 50 квадрата с две стаи, вече имахме, но нищо друго, „чеиза” на жена ми се състоеше от една сгъваема, червена ножка, вилица, лъжица, възглавница, одеало и чаршафи. Моето „имане” беше подобно, плюс инструменти събирани с години. Имахме малко събрани от сватбата пари с които можеше да се купи само спалня, гардероб и детско креватче. В мебелните магазини се предлагаха скъпи, нефункционални, типови неща и панелките бяха обзаведени почти еднакво. В главата си имах проект за жилището и бавно го изпълнявах, най- важната част беше да го направя с три стаи, детска, гостна и спалня, макар и отделени с подвижна преграда или завеса. Изкарвах, пестях и купувах каквото мога. Жената от стар габровски род се опитваше всячески, но безуспешно, да ме ограничи от срещи с приятели и „излишни” разходи. До днес не осъзна и разбра, че за да може един човек да се развива и живее нормално, са му нужни балансирани положителни и отрицателни, негови, лични емоции. Вече бях купил 4 стола, маса, готварска печка и хладилник. Така в кухнята можех да посрещам гости и приятели. Умирах за срещите със свако Борьо, той беше един слънчев, добър човек, готов да помогне с всичко, което имаше! Като мене беше „наказан” от съдбата да общува основно с женския пол, затова радостта да седнем на маса заедно беше голяма и споделена! Беше чудна душа, помнеше десетки истории, смешни и поучителни, които с удоволствие разказваше. Освен шопското произношение и хумор, имаше много сладко, моторно, френско „р-р” в речта си. По професия беше майстор дърводелец, шлосер и монтьор. Като чу моите „дизайнерски” мераци, не само ме поощри, а заработи по тях. Нямахме още прокарани телефони, това беше цяла епопея, молби, ред, чакане. ( за по- младите става дума за стационарен телефон, нямаше мобилни, интернет и пр...) Една вечер, свако Борьо звъни на вратата, беше се подпътил от другия край на София да ми каже, че е намерил бракувани, фурнировани, талашитни плоскости метър на два по 6 лева всяка. Вече бях си купил на старо един Москвич комби и на другия ден натоварихме в него 20 плоскости. Ресорите се бяха обърнали обратно и гумите от време навреме стържеха в калниците, леко и бавно ги закарахме в Люлин. Той ме научи на основните сглобки и тънкости в дърводелството ! Детската стая започна да се изпълва с мебели произведени от нас ! За жалост свако Борьо лошо се поболя и си отиде от този свят преди финалната лента. Светла и вечна му памет, винаги си спомням за него с обич и признателност, преливам му ракия, когато ми е тежко и помисля за него !
         Стаята стана с две ъглови легла и ракла, трикрилен гардероб до тавана и библиотека на цялата стена, чекмежета, полици, шкафове и две работни, осветени места. Светъл, лакиран фурнир с кантове от махагон. Много пъти са ме питали откъде съм купил тези мебели, гордо отговарях – От неволята ! Скоро се роди и второто ми дете, пак момиче разбира се, на тези мебели се научиха да четат и пишат, изучиха се, имат работа и сами се оправят в живота ! Днес когато се докосна до сътвореното, независимо че е демодирано и белязано от ерозията и времето ми става и топло и тъжно .... В тях сякаш е вграден живота и неговия смисъл ! Не е важно къде и сред какъв разкош живееш, по- важното е какво си направил и оставил след себе си !

 

 

 В памет на Борис Камбуров !

 

imageimage



Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dedenze
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2298081
Постинги: 1066
Коментари: 3576
Гласове: 4456
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031