Що е любов, отдавна знам,
да истинска, не платонична
и душата нашепва ми там,
с реч тиха, така лаконична.
Роди се, отгледах я в мен,
бе дух, сетива и реалност.
Обичам  го нейният плен,
музата, в твоя тоналност.
Миг, не съм  съжалявал
и някъде в ново начало,
отново я бих сътворявал,
живот, посветил и изцяло.
В минало, нищо не сменям,
любов съградена с труд,
сега е късно да променям,
живота стар и танца луд.
Но нещо бунтува, надига,
сърцето отново боли,
а моята обич,  не стига,
душа безутешно тъжи.
Край нахален пристига,
неминуем, законен, нали,
любовта е сама, не достига,
без подкрепа, умира в лъжи !?
Казват, сгрешил си тогава,
получил си чужди трохи,
да съдба е, невярна, лукава,
но виновен, отново си ти !
Днес, какво ни остава,
вяра - ще се преродим,
любовта споделено решава,
обещава, деца да родим.
Чакам пак, приятелко моя,
чуваш оня, неспирния зов
сам съм, по стара неволя,
но съм скътал за двама -  любов !