Празник, но на жените – майки,
отрудени, понякога предадени,
дарили ни живот сред болки,
отгледали, деца нахранени.

 

 Цветя, подаръци, не стигат,
когато ги изгубим, най ценим,
а в мене чувствата преливат,
във стих разкъсан и раним.

 

 Отиде  си, не искаше да тръгваш,
загрижена за внуци и деца,
страдание и жажда да ни зърнеш,
така остана в нашите сърца.

 

Сънувам те сред нас сега,
научих за душа и тленност,
да няма друга обич на света,
от майчино сърце, безмерност.

 

 Разбрах, той спомена остана,
сиротен, тъжен и студен деня,
а празника, открита, стара рана,
без нежната ти майчина ръка !

С почит и благодарност на моята майка !

 

Ти носиш името на Любовта
и тя изпълва сърцето ти.
Целият твой живот
е един безкраен низ от
обич и мъка,
усмивки и сълзи,
труд и умора,
един безкраен празник
на женската всеотдайност,
на женското великодушие и всеопрощение.
Изпитвам нужда днес да ти благодаря.
За теб набрах най-свежите цветя.
Целувам ти ръка
и те прегръщам с най-силните думи.
Но усещам, че това е толкова малко,
колкото е един земен ден във вечността.
Обичам те, мамо!

Няма по - голяма обич, която да дължим, освен на тях Майките !