Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2012 13:04 - Медни листа
Автор: dedenze Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2167 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 11.03.2012 11:39


 

 

             Малкото таванче беше готово, последната фазерна плоскост здраво закована с висяща лампа по средата. Бащата, се беше съгласил да си направя „лаборатория”, ако успея сам да го ремонтирам. Приятелят ми Дарин усърдно помагаше и така си изградихме местенце, свободно от родителска опека. Не беше нещо модерно, стари изпочупени столове, малка масичка, три рафта с части събирани по боклуците и заводите в които стажувахме. Но беше скъпо, наше място, където всеки ден се срещахме, попушвахме тайно и крояхме грандиозни проекти за бъдещето. В техникума учехме за галваничните покрития и усърдно събирахме части и химикали, за да превърнем стар аквариум в галванична вана. Нямаше интернет, техническата литература беше оскъдна и основно от руската книжарница. Допотопен трансформатор, стари реотани с които регулирахме тока, селенов токоизправител и амперметър от камион ЗИЛ. Син камък от кооперативния пазар и парчета гола, медна жица, бяха последните елементи. Крещяхме от радост, когато нанесохме първия тънък слои мед, върху стара желязна вилица. „Апетита идва с яденето” , мечтаехме да метализираме неметални природни неща – листа, цветя, клонки, бодили .... Изпробвахме десетки начини боядисвахме ги с бял бронз, мазахме ги с лепило и ситни, метални стружки, почти нищо добро не се получаваше. Един ден Дарин пристигна викайки :
             - Еврика, открих  – гордо сложи на масата пакет – това е графит за леярски форми, с него ще стане !
            Пробата започна моментално, върху липово листо, прошихме го с най тънката медна жичка и втрихме графита с пръсти наоколо. След 5-6 часа се отложи тънко, красиво, розово покритие. Повърхността обаче беше зърнеста, чупеше се лесно и бързо се окисляваше до по- тъмен червено- кафяв цвят. Бяхме се омазали с графит до ушите, който не се измиваше лесно. С променлив успех, покрихме още десетина листа. Вече знаехме за цианидите и сложностите в галванопластиката, а уроците ни притискаха допълнително. Все по-рядко ходехме на таванчето, казармата допълнително ни взе по две ценни години от живота. Остана само носталгичният спомен по времето, когато морето беше до колене, а науката чакаше да бъде покорена.

 

          Посятото зърно, цял живот расте в мен, до днес чета и следя развитието на тази наука. Най- много съжалявам, че изгубих първите, покрити, помеднени листа, сред местене от град на град. Постепено разбрах допуснатите в детството „технологични” грешки. За да няма зърненост в покритието, трябвало е да добавяме, определен процент сярна киселина, да работим само с дестилирана вода, да реверсираме тока, да обработваме листата предварително с калаен хлорид  и пр .... Добре, че не сме намерили цианиди .... Галванопластиката е една голяма, модерна наука, без която днешния живот и техника са немислими, гордея се, че съм успял да се докосна до нея. Старият аквариум и набор химикали, пазя на балкона. Жалко, може да не дочакам внуци в които да посея любопитството и жаждата за знания и умения. Този път листата, ще бъдат добре помеднени, посребрени, позлатени, ако не от мен, то от някой друг по- добър и съвършен!  Живота, науката и техниката понякога зависи, но не свършва с нас !

image

image

image

 Така и ние започнахме, но нещата са много по сложни. Реалните технологии са ноу - хау на фирмите, трудно се намира истинската информация и производствените тънкости, но който търси упорито - намира !





Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dedenze
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2129185
Постинги: 1039
Коментари: 3454
Гласове: 4329
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031