Аз го нарекох така, когато пътищата на живота ни се срещнаха. Хубав, силен и работлив човек, със сини очи и библейска доброта. Беше възпитаван строго, спартански, стигнал до военен авиомеханик. Службата си беше казала думата, говореше рядко и стегнато, не обичаше светските удоволствия. Не пиеше, не пушеше, отбягваше даже кафето и кока-колата, философски приемаше тези навици и не съдеше другите. Две години, преди да се пенсионира с първа категория труд, с големи усилия, доброволно напусна армията и реализира мечтата си – да живее свободно. Не беше подготвен за цивилния живот, трудно различаваше лицемерите и лъжците. С трудолюбивите си ръце и технически умения, започна да произвежда разни украшения – гривни, обеци, обработваше наследената земя, имаше ферма за кокошки носачки. Печелеше достатъчно, умееше да търгува, не повярвах на очите си, когато го видях на пазаря с тикви – всяка от тях с калиграфски надпис за теглото, дюли почти по кило всяка, джанки във хартиени фуниики, които успя да продаде в циганската махала !? Работата и скромното съществуване, са за него същността на нещата, няма срамен и непрестижен труд. Малко хора, споделяха начина му на живот, считаха го за първобитен и наивен. Жената и дъщерята го напуснаха и прегърнаха плодовете на цивилизацията. Общуваше с хора, които бяха създали общество на съботяни, така религията изпълни празнотата и липсата на съмишленици.

        Когато пристигна „демокрацията”, се грижеше за възрастните си родители денонощно. Със собствените си ръце и нищожни средства, строеше голяма къща, в която да живеят всички. Имаше по- заможен брат, пълна негова противоположност, за 10 години, грижата за старците се състоеше да им донесе скъпи продукти и плодове по празниците. Не му помогна и в строежа, въпреки, че един етаж беше приписан на него. Постоянната работа и родителите запълваха времето от сутрин до здрач. Беше повярвал, че промените ще донесат един нов, достоен живот, но това бяха само илюзии. Не беше в курса на промените и законите, мислеше, че общочовешките закони са достатъчни. Към хората подхождаше с голямо доверие, търпение и готовност да помогне. Новоизлюпени измамници го лъжеха с наеми, телефонни сметки, продажба на коли и какво ли не.

       Тогава се появи една жена, като ученичка го е срещнала в санаторим, където е лекувал  стара травма от авиацията. Почти като в приказките. Несподелена любов и тя разведена с голям син, амбициозна, светска жена. Минали са повече от 25 години, но старата любов, явно ръжда не хваща. Събитията се развиват бързо, женят се и в доста напреднала възраст се ражда здраво, силно и умно момче. Тук приказната част свършва и идват трудностите на реалния живот. Парите не стигат, цените растат, цари безработица, целта е момчето да получи добро образование и бъдеще. Религиозните добродетели не са достатъчни. Моисей успокоява близките, знае че човек може с 2 и 200, работи всичко от което се изкарват пари. За разлика от библейският, нашият, няма да живее 400 години, но има подобно самочувствие и хъс . В името на семейството прави големи компромиси със себе си и начина си на живот. Има труден път, към новата „обретована” земя – емиграция в САЩ. Жената е първа, след нея са те, Моисей и сина. Изпратих ги на аерогарата, сцената беше действително библейска. В големи торби, покъщнина, работни дрехи и вехтории. Малкият, на 8 – 9 години с огромна раница на гърба и решителен поглед, стария Моисей, натъпкан с успокоителни, незнаещ  английски език, къде и защо отива. Машинално изпи, предложеното от мен кафе, забравил собственият си стил и забрани. Сълзите ми се ронеха, докъто ги изгубих от поглед.

          Америка, никого не посреща дружелюбно, започва дълга и трудна борба за вписване и оцеляване. Трябва да промениш всичко и начина на мислене. Моисей полага всички усилия на които е способен, няма компютърни умения, трудно се справя с езика, работи в хотели с ниско заплащане и много труд. Възрастта напомня за себе си постоянно. За по- добро училище на сина, се съгласява да смени вярата си с католическа. Грижи се пряко сили и възможности, но и тук мошениците го мамят и експлоатират рафинирано по американски.

        Сега  са американски граждани. Малкия син е голям мъж, остава му още една година да завърши висше образование. Още не е разбрал за саможертвата на родителите си, не им помага и често ги обвинява, че са го създали и то в късна възраст. Живота му е изпъстрен с безгрижие и удоволствия, вече има  правата на пълнолетен човек. Често се дразни от баща си Моисей, заради библейските разбирания и скромен начин на живот, за опита да го предпази от забранените и опасни неща. Тепърва, ще се пари и става родител, сигурно един ден ще оцени усилията и жертвите.

        Моисей мечтае да се върне в България, не приема американският начин на живот. Иска да си отгледа собствени, български домати, да купи от комшийката истинско прясно мляко, български хляб и сирене. Приятелите го чакат в църквата, вярата, тази в сърцето никога не е променял, няма и да промени !

       С бълбоко уважение, написах в чест на Ангел (старши) !
Дано още много години да е жив и здрав !