Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2011 14:53 - Снежана
Автор: dedenze Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1060 Коментари: 0 Гласове:
4



           Когато я видях за първи път, още не ходех на училище. Тя беше едно малко красиво момиченце, което ме караше да спра детските си лудории и да я гледам в захлас, сигурно с отворени уста. Магазините не предлагаха голям избор от детски дрешки, но тя изглеждаше като приказна принцеса, явно родителите полагаха големи грижи. Все още нямаше красиви кукли, Барби не беше измислена, а медицината не знаеше, че либидото се проявява още в детска възраст. Гледах онемял и не смеех да я доближа и заговоря. Майка ми беше внушила, че не слушам, че съм див и невъзпитан, а от мен ще стане поредният гамен. Така в съзнанието ми се формира убеждението, че не я заслужавам и мога само да съзерцавам.

 

              Живееше наблизо, често я срещах и проследявах с поглед, нищо повече. Така в продължение на двадесетина години. Имах семейство и дете, когато едва не се сблъскахме на улицата. Направих и път мърморейки:

-       Извинете...

 

Тя спря за момент, изгледа ме гордо, нахално и запита:

-       Какво ме гледаш, харесвам ли ти ?

 

Без да дочака отговора, бързо продължи нанякъде. Това бяха единствените, разменени думи. Отначало почувствувах удовлетворение – явно не е била за мен, красива и разглезена. Сигурно си има плеада от силни, умни и хубави мъже, парите тогава не бяха от съществено значение. Представях си, как им слага често рога и как Господ ме е предпазил от подобен живот.

 

         С времето, червеят на съмнението пак се появи. Спомних си бащината сентенция „ По добре агнешко с приятели, отколкото крокодилско сам !” Бях навлязъл във  „философската” възраст. Книгите на окултните науки се появиха в книжарниците и жадно четях. В „Пътят на душите” на Майкъл Нюман бе описано, че когато се преродим, по пътя имаме ярки неща, които ни подсещат коя посока да изберем, за да изживеем правилно живота си. Снежана беше едно от тях, а аз не намерих смелостта да тръгна към него. Криво – ляво се справих добре и по другия избран път, платих за доста грешки. На никого, нищо не дължа, обратно имам длъжници, които не притискам. Чакам с нетърпение новото прераждане, дано в по- здраво тяло, за нирвана е още рано.              

image



imageimage



Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dedenze
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2162766
Постинги: 1046
Коментари: 3474
Гласове: 4365
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728