Живееше наблизо, често я срещах и проследявах с поглед, нищо повече. Така в продължение на двадесетина години. Имах семейство и дете, когато едва не се сблъскахме на улицата. Направих и път мърморейки:

Тя спря за момент, изгледа ме гордо, нахално и запита:

Без да дочака отговора, бързо продължи нанякъде. Това бяха единствените, разменени думи. Отначало почувствувах удовлетворение – явно не е била за мен, красива и разглезена. Сигурно си има плеада от силни, умни и хубави мъже, парите тогава не бяха от съществено значение. Представях си, как им слага често рога и как Господ ме е предпазил от подобен живот.

         С времето, червеят на съмнението пак се появи. Спомних си бащината сентенция „ По добре агнешко с приятели, отколкото крокодилско сам !” Бях навлязъл във  „философската” възраст. Книгите на окултните науки се появиха в книжарниците и жадно четях. В „Пътят на душите” на Майкъл Нюман бе описано, че когато се преродим, по пътя имаме ярки неща, които ни подсещат коя посока да изберем, за да изживеем правилно живота си. Снежана беше едно от тях, а аз не намерих смелостта да тръгна към него. Криво – ляво се справих добре и по другия избран път, платих за доста грешки. На никого, нищо не дължа, обратно имам длъжници, които не притискам. Чакам с нетърпение новото прераждане, дано в по- здраво тяло, за нирвана е още рано.