Прочетен: 1508 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 14.06.2011 17:01
Искам да бъдем в градчето,
дето израстнахме с теб,
ярко си спомням хлапето,
двора и топлия хлеб.
Съдът, щом хлопне вечерта,
мама – любящ обвинител,
подсъдимите – брат и сестра,
татко – весел и строг съдия.
Отличникът кротък, радушен,
редовно си беше - все ти,
непокорният и непослушен,
разбира се - “братчето ми “.
Мечтая за топлата стая,
за печката пълна с дърва,
спокойната, нощна омая,
семейния “съд” на честта.
Сега сме сиротни родители,
със наши, порасли деца,
и дълбоко в душите ни,
скъпото - брат и сестра.
Къде си, пак ли си плакала,
океана голям ни дели,
идвай си, стига си чакала,
че сърцето, все по ме боли.
Вечерта ще запаля свещици,
две, там, до снимките пак,
ще притворя в молитва зеници,
дано видя очакваний знак :
Че си жива и радостно здрава,
че за теб, се е женил – успеха,
смелост, сила, голяма да дава,
а на мен – да дарява утеха !