При тази духовна и финансова криза, резевоара на 20 годишният ми Опел се проби на десетки  недостъпни места. При най- високата в света цена на бензина и нищожна пенсийка, бях напълно ужасен. Извиках неволята, с триста зора го свалих и качих в банята на апартамента.
           Едно време имаше разряди определящи квалификацията на автомонтьорите от 1 до 6. Никога не съм имал нова кола и неволята ме научи  на много неща. От авторемонтите извършени на улицата биха ми дали 7 разряд. Няма да забравя един септември, когато с 4 жени реших да ходя на пловдивския панаир. Старият Москвич сдаде малко след Ихтиман. Аз по бяла ризка и светло панталонче бързо констатирах, че в скоростната кутия се бяха изсипали иглени лагери и зъбни колела. Причината беше едно свръх тъпо, руско, конструкторско решение. Време за анализи нямаше, след двучасови молби по магистралните телефони, пристигна пътна помощ. След огледа ми казаха, че не могат да я поправят. С помощта на жените я избутахме извън пътя. Съблякох се почти гол и извиках неволята. За два часа свалих сам, ремонтирах и монтирах кутията. За сведение, освен, че е тъпо направена, тежи над 50 кила и винаги е богато омазана с масло. Миенето става само с прах за пране, който гол намерих в най – близкото село , а хората помислиха ,че съм луд. Важното е, че стигнахме до панаира разгледахме и живи и здрави се прибрахме.
         След това лирично отклонение се връщам към резервоара. Източих останалият, скъпоценен бензин и миенето започна. Мръсни потоци и нетърпима миризма се носеше навсякъде. Гол се вмъкнах с него под душа и борбата започна. Да плачеш ли, да се смееш ли, хората се къпят под душа с готини мацки, а аз със стар, пробит резервоар, нов рекорд за Гинес. След това го монтирах на два стола в хола и рекордите продължиха. След преобразуватела на ръжда – три слоя стъклено платно и епоксидна смола . Накрая- синя боя за фасон. Предстоеше свързване на десетките тръби и тръбички към него, монтаж на “колата”. Преди това ремонтирах т.н. капселована, бензинова помпа, имах опит от миналата година, когато ми поискаха за нова 250 лева.
         Вече съм изминал над 500 километра и с радост констатирам, че разхода спадна наполовина. Постоянно излизат нови неща за ремонт, така е и с човешката старост. Явно, аз и Опела ще си ходим заедно, повредите ни са паралелни, а чувствата взаимни. Дано аз съм първи, не обичам раздялите. Мисля, че е редно да ме изчака, смених му и водната помпа и с четка го боядисах тук там, пред блока на улицата. Малко разбиране и благодарност – нищо повече !?



Това е новия модел, моя е доста по - стар, но аз си го харесвам повече !

 

Много свеж текст : )) Успех ви желая с опела :)

На мен наскоро ми се наложи временно да карам един двайсетгодишен опел и изпитах истинско удоволствие от позабравеното усещане, че каквото правиш на пътя, го правиш сам, а не го прави вместо теб някакъв нечовешки, никомунезнаен "компютър"...

Поздрави и все пак ви пожелавам успехи и възможност да го смените за по-нов! :))

За по- нов вече няма време и средства ! Дано старият остиска до заветния Финал.