Беше шоп, до мозъка на старите си кости.  Живееше сам в с. Елешница и децата рядко го спохождаха. В двора имаше няколко кокошки, коза и магаре. С тяхна помощ си добавяше нещо към мизерната пенсия. Беше си направил малко казанче за варене на ракия и с готовност го даваше на всеки.  Казанчето, беше първобитно, но той го поддържаше с особен мерак. Освен стандартното приложение, то му даваше възможност да поседне на чашка и лафмоабет. Викаха му дедо Боре и беше роднина на моя приятел Веселин.    
        Родителите на Весо бяха от същото село и му бяха завещали малка къща и десетина овошни дръвчета. Събереше ли  малко плодове, след ферментацията, се викаше дедо Боре. Той пристигаше с магарешката каручка . Оставяше казанчето и  уточняваше часа на финалните действия. Понякога идваше и по-рано. Носеше козе сирене и няколко домата за мезе. Разказваше на шопски диалект десетки интересни истории и беше приятна компания. В негово присъствие времето летеше неусетно. Към  суровата действителност ни връщаше изгарящият поглед на Елито -жената на Весо. Тогава спирахме всички „бойни” действия и полягахме доволни от свършената работа.
        Дедо Боре се трудеше от сутрин до здрач. Имаше си сентеция , която много обичаше:
        - Опен дупен, купен до купен.
        Буквалният превод не е достатъчен, затова ще поясня. Поминака в това каменисто място е скотовъдството. За да изкарат зимата, животните се нуждаят от много сено. Сеното се коси и суши през лятото, като се събира на големи купи. Добрият стопанин, работи яко и се познава по броя на купите. Сега "литературният " превод:
       - Ако си стегнеш дупето, ще имаш купа до купа.
       Отначало ми беше трудно да запомня оригиналния израз. Сега го използуваме като парола, както английското „как си” с много по-богат смисъл и съдържание. На публично място си казваме само „Опен...”. Нещо като чуждоземското хай.
       Българино, не се срами от богатия си език, род и произход, Не робувай на англоезичните чуждици.