Играчките в детските ми години се брояха на пръстите на едната ръка, като част от тях, си бях направил сам. На улицата играехме челик, топчета и най- обичахме битките с момчетата от съседната махала. Даже имахме и принос във военното дело, първи приложихме гранати – компотите на баба Гана. Нейното мазе не се заключваше и предлагаше добър арсенал. За съжаление в тези битки, всяка вечер, победители бяха все родителите. Те щедро раздаваха възмездие и правосъдие, още нямаше закон за защита на детето.
      Когато ми подариха малък, метален самолет, движещ се и хвърлящ искри, бях на седмото небе. За ден, два искрите секнаха – износи се камъчето за запалки. След още толкова се скъса и пружината, последва “ремонт” и забвение.
      Гагарин летеше около Земята и бяха ми превели текста на песента, която пееше в космоса - “Я люблю тебя жизнь и надеюс что это взаимно...” Решението беше взето – ще ставам космонавт. Подготовката започна, пътят беше ясен- военно училище- пилот, после късмет. Винаги съм бил болнав и кекав, затова записах три дисциплини – лека атлетика, петобой и бокс. Когато ми счупиха носа, се отказах от бокса, въпреки , че треньорът ми обясняваше, че това е нормално, викаше по-големите да ми покажат “гумените” си носове. Гънеха ги във всички посоки, явно нямаха хрущял.
     Не изоставях и теоретичната подготовка, не остана книга в градската библиотека,  свързана с авиация и космонавтика, непрочетена. Повечето беше художествена и идейно, оцветена литература. Почти не се намираше истински научна. Мересев ми стана кумир, учех се да издържам на болка и трудности. В техникума мечтата се засили. Разбрах, че в света, всички авиоучилища са военни. Проучих условията за кандидатствуване, отговарях на изискванията.
     Един, тъжен ден открих, че не виждам еднакво с двете си очи. Прегледа показа 0,5 диоптъра късогледство в дясното око. Нищо страшно, но достатъчно да не ме приемат за летец, беше ясно казано- отлично зрение. Преболедувах за няколко месеца и се насочих към други неща.

     В казармата попаднах по разпределение в ШЗО – Плевен . Мислих, че ще ме готвят за запасен офицер. Оказа се много по лошо- бях редник обслужващ връстниците си школници. Беше доста обидно, не ни учеха на нищо, хранеха ни с по- лоша храна, “порциона” на школника беше по-висок, ползуваха ни като охрана, хамали и момчета за всичко. В началото потисках възмущението си с това че имам късогледство на едното око, но не беше така. Много школници, бяха с очила и висок диоптър на двете. За две години ми дадоха и специалност – стериоскопист. Преведено означава човек, който измерва с оптически прибори разстоянието до целта. Точно там се изисква отлично зрение. Тогава започнаха да ми се изясняват редица неща, че сред равните, има и по- равни, за които законите не важат  !?
     Като се уволних, веднага попитах баща си, висш офицер от българската армия:
     - С твоя чин и военни заслуги, можеше да ме пратиш където поискаш. Знаеше, че губя две години от живота си, поне в шофьорска школа да бях служил. Сега щях да имам книжка за професионалист. Късогледството за някои, няма никакво значение !?
     - Не съм съгласен да те “уреждам”, където и за каквото и да било. Шофьор се става лесно, доста по-трудно човек. Да дадеш две години от живота си на Родината е нищо, много са дали целият си живот. Радвам се, че почти си станал мъж и  проумнял, че не всичко, което лети, се яде. Вече можеш сам да определиш накъде – кратко отговори той.

      След толкова години не съжалявам за не сбъднатата, детска мечта. Всички професии са достойни, ако ги приемаш с необходимото желание, хъс и отговорност. По трудното е да намериш, къде и как, да реализираш и отдадеш знанията и енергията си. За съжаление живота е един и то доста кратък. Тук в ограбена България няма място за инженери, камо ли за космонавти. Сегашните управници, стигнаха до там, че отнеха и името на единственото наше училище - Юрий Гагарин !?  Политизираха и човешките съдби, пренаписаха с ужасни правописни и фактологични грешки историята. Но хората помнят и пазят истината, горчива понякога.

      Независимо от всичко,  нека днес си спомним с почет Гагарин и стотиците знайни и незнайни хора, отдали труда и живота си в името на космонавтиката !
В сбъдването на милиони, човешки мечти !