Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.04.2011 10:54 - Лятна почивка
Автор: dedenze Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1508 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 31.05.2011 16:47


              Стария Опел, натоварен догоре, изскърца заплашително, гръмна през ауспуха и спря. Над 20 коса приеха салюта и панически се разлетяха от асмите с ранно грозде. Геройски го беше докарал  за пореден път в Рая. Искаше да го прегърне и целуне, но се ограничи с обещание за нови гуми и акумулатор, ако изкара отнякъде пари .

             Отвори къщата, всичко си беше по старому, само паяците бяха оплели големи дантели с надеждата да хванат нещо. Прокара ръка по масата – чисто, от години се дивеше на този феномен – нямаше прах. Щурците и птичите песни, подсказаха къде се намира. Беше сам , сред девствена природа, не че обичаше самотата, просто нямаше с кого да я сподели. Близките обичаха лукса и фалшивия плод на “цивилизацията”, идваха тук с нежелание и омерзение, в това забравено от Бога село с 9 къщи и десетина жители. До залеза имаше още няколко часа , а работата безкрайна. Тревата стигаше до пояс. Старата къща и плевнята се бяха съборили . Тежки дъбови греди грозно и опасно стърчаха. Огромни каменни плочи от покривите  бяха пръснати наоколо и тихо напомняха за неистовия труд  на поколения силни мъже. Беше само 37 градуса на сянка, извика неволята и почна.

              Носеше  храна за десетина дни, предварително приготвена, нямаше излишно  време. От години  привикна да се храни два пъти дневно. На втората вечер с радост посрешна братовчеда и жена му  от съседно село. Традиционно го обявиха за луд  когато разказа, какво е наумил да прави  това лято сам. Не можеха активно да помагат, Даньо вече две години ходеше с патерица след тежко счупване на краката. Беше си направил разни приспособления за придвижване и работа, не се спираше както преди. Работата беше в кръвта му, това ги свързваше силно и завинаги. Без никой да го кара, с моторна косачка окоси пътя и докара стари дограми – врати и прозорци.

             Четвъртата вечер се оказа най- трудна. Вместо на договорена чашка при Даньо – разстройство и треска, обади се да не го чакат. Сигурно беше топлинен удар. Този ден пренася най тежките греди, сам ги изправя и пробива. Имаше само аспирин протект за сърцето. Увеличи дозата на 2 таблетки през 6 часа. Никога не беше си  лягал в 21 часа, събуди го гласът на братовчеда, носеше му вечеря и ценен съвет да пийне една ракия. На другия ден работата продължи с чести прибежки до тоалетната, съжали, че не си е купил памперс. Хернията, от 3 години плачеше за хирург. Беше му писнало от лошо здраве и лекари, не му пукаше, че ще умре днес или утре, хубаво щеше да се случи тук в рая.

            На десетия ден  сътвореното се очерта – голяма, покрита и затворена лятна постройка 4 х7 метра. Реши да купи агне за курбан, дъщеря му беше обещала половината пари. Даньо майсторски го закла и транжира  на самия вход. Вечерта опече месо с модерна подправка съдържаща босилек. Освен силна миризма на парфюм, вкуса на месото се измени. Критиката беше разрушителна, ядоха салата и сирене с обещания за поправителен.

            На 12 ден пристигнаха “буржуците”- тъщата, жената , едната дъщеря с внучето. Имаха делова работа в близкия град и бяха собственици на имота. От няколко години ги наричаше така. Думата произлизаше от казармата,  Боржуков беше фамилия на дебел, ниско интелигентен и натеглив ефрейтор. Този тип се опитваше да го командва и тормози по всякакъв начин, не обичаше никого и нищо освен себе си. Нямаше приятели и угоднически се натягаше пред всеки по голям чин. Опитваше се да “взисква” и никога не беше доволен от нищо. Така името му стана нарицателно. Внучката все още не се вписваше в определението и беше нещо сладко, добро и невинно. Вече се учеше да хитрува и при това генетично обкръжение, ще е досто трудно да се опази.

           Буржуците не дадоха оценка за свършената работа, ходеха като началници. Спяха и папаха непрекъснато. Основно работеха по въпроса за собствената си чистота и “красота”. Ужасяваха ги комари, паяци, стършели, оси и мухи. Ако трябваше нещо да се наготви, настъпваше паника и прехвърляне на топката. Не пожелаха да му помогнат в довършителните работи с каквото и да било. Когато ги подсещаше да си платят материалните разходи по постройката отговаряха, че на тях не им е нужна. Мразеха срещите даже и с близки роднини, това ги вкарва в трудови и финансови разходи. Взети заедно получаваха 20 пъти повече пари от неговата инвалидна пенсия, живееха в обзаведени и купени с негови средства  самостоятелни жилища и бяха недоволни, че са панелни. На два пъти изживяха неочакван, пълен стрес. Първия път той покани своите роднини  11 души. Не че бяха ангажирани с много работа. Той сам наготви основното ядене, наряза мезетата и салатата. Втория път всичко се повтори но с техните роднини, наричаше ги и приемаше като втори, родов ешалон буржуци. Независимо от всичко, подготви ястията и се държа приятелски с всички. Рая беше осквернен за пореден път. Добре, че не живееха заедно, сигурно отдавна да е умрял.
           На другия ден една непозната жена от селото се спря до него и каза:
           - Господине, разрешете да ви поздравя, че окосихте пътя и за голямата работа която вършите. Господ здраве да ви дава!

            Старият, боен другар, Опела, за пореден път го докара до неговия дом. Раните от строителната епопея вече зарастват. Избледнява и спомена от буржуците. Душата му е пълна с удовлетворение и чувство за полезност. Дървата нужни за зимата и камината, бяха  подготвени между другото. Даньо и жена му ще ги докарат другия месец. Ще ги посрещне с радост и удоволствие. Какво е нужно на човек – малко обич и топлина!

imageimage




Тагове:   труд,   цивилизация,   природа,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kite333 - Хубаво, че не умря човекът, по едно ...
18.04.2011 13:08
Хубаво,че не умря човекът,по едно време чак се притесних.
Хубаво място да избягаш от ежедневието,дай боже който иска да може да избяга на такова.
цитирай
2. dedenze - Стар и болнав е човекът.
20.04.2011 17:44
Загубата нямаше да е много голяма. Мястото е райско за който разбира от това.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dedenze
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3468065
Постинги: 1099
Коментари: 3677
Гласове: 4613
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031