Никога не се кичеше с тях, нито на празници, нито в отговор на нашите молби. Казваше, че се носят само на униформа, а неговата е стара и невалидна към момента. Единствено за 3 годишният, внук Пламен ги вадеше от кутиите и с радост му даваше да си играе с тях. Имаше 4 ордена и 16 медала, основно военни, получени за повече от 30 години работа в името на Отечеството.          Много страдания и лишения се крият зад тях, никога не чухме да се оплаква и хвали. Беше идеалист, комунист с вярата на Вапцаров, в бялата пролет и светлото бъдеще. Не беше от безропотните кариеристи и нагаждачи, за което постоянно го местеха и тормозеха. Като студент по икономика, отива доброволец на фронта и така започва военната му служба до края на живота. Изпълнява партийната повеля и става висш офицер, със завършена и генералщабна академия. Не приемаше насилието и реваншизма и с големи усилия напусна Министерството на войната в София. Къде ли не е служил- Силистра, Ловеч, Павликени, Ямбол, Габрово. Не обичаше униформите и с голяма радост прие последното, военно назначение, което не изискваше такава. Когато го преместиха в Габрово се сприятели с Трифон Палаузов, когото вече два пъти бяха изключвали от БКП. В дълги разговори винаги стигаха до убеждението, че не са се борили за този строй, че той не съответствува на комунистическите идеи. Трифон освен здравето си, бе дал в жертва жена и дете – Ганка и Митко. Двамата, както и много други вярваха, че това ще се преодолее, че е временно и свързано с конкретни личности. Отидоха си от този свят с вяра и надежда. Сигурен съм, че ако бяха доживяли до днешната “демокрация”, пак щяха да хванат Балкана. Бяха атеисти, идеалисти и честни хора,  нещо свръхестествено ги събра един до друг и на габровските гробища.          В съвременният свят, комунистическите идеи се приемат като утопия. Но никой не е в състояние да отрече теоретичните и високохуманни принципи на които се градят, близки до християнската религия. Тоталитарната система, има малко общо с тях и връзката с принципите на комунизма е повод за оплюване и реализация на новоизлюпени, пак партийни дейци. В бившият соц. лагер никога и никъде не е имало комунизъм.
         В онези години, на царска монархия, да завършиш средно образование е невъзможно и трудно без пари. Два пъти връщат баща ми от училище, защото е беден, дарения на случайни хора, го спасяват от селската работа и безпросветност. РМС и БРСДП са тези, които предлагат единствена, човешка и добра алтернатива. Няма какво да се губи, борбата започва. Първо го изключват месец преди завършване на гимназията, следва полиция – побой. След това казарма –карцер, побоят е с шомпола на пушката за разпостранение на позиви. Война на фронта – окопи, смърт навсякъде, пневмония изкарана на крак… Трудно се става комунист – идеалист !           После идват ордените и медалите. Три от тях ценеше най- много – “За участие в отечествената война”, “За боева заслуга” и съветския “ За победу над Германией – Наше дел правое – мы победили”. В очите му се появяваха сълзи, когато ги докоснеше. Спомняше си приятелите от фронта, които ги получили посмъртно. Живееше скромно, помагаше на близки и непознати хора. Имуществото му се побираше в един куфар. Рано ни напусна, не успя да ни разкаже всичко за себе си . До днес срещам незнайни хора, които добавят по-нещо ново и добро към паметта му. Винаги казваше:          - Човек, не трябва да си забравя произхода и дългът към другите !            Какво да кажем сега, когато не произхода и дългът, а Родината си забравихме и ограбихме !? Когато за няколко лева продаваме ордените и медалите на близки хора !? Даже имаме и пример как “Цар” Симеон продаде ордените на дядо си Фердинанд !?        Малките символични и морални отличия, до днес се дават на заслужили хора, допринесли за нашето бъдеще и настояще. Ордените и медалите, са персонална и скромна награда, не трябва да се политизират и оскверняват, каквито и да са те.  Наредил съм неговите сега, пред себе си, докосвам ги внимателно като светиня. Усещам гърдите и голямото сърце, над което са стояли някога и тихо се прекланям. Сигурно, ще заровя ордените и медалите в гроба му, те са негови изстрадани отличия, не мога да допусна някой, някога да ги продаде и докосне с нечисти ръце !








         Не мога да покажа повече, за съжаление. В  българското интернет пространство, няма каталози и снимки на българските ордени и медалите от 1944 - 1990 година, затова пък има всички от хитлерова Германия , има даже и американски!? Свръхдемократично и прогресивно нали !?
        И Бог няма да спаси България  от продажниците и идиотите !

Стискам ти ръка dedenze!
Мога много нещо да напиша, но има ли смисъл...
Надявам се повече хора да прочетат този постинг.
Светъл ден!

Напиши, по можеш от мене, за новото поколение е нужно !