Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.04.2011 00:57 - Заварчик
Автор: dedenze Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2974 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 03.04.2011 13:29


 

             Даскала ни по ел. практика -  Кокошарски (Коко), закъсняваше и вече с радост се готвехме да си ходим, когато с бърза стъпка той се появи. Беше нисък и енергичен- като Наполеон, с каменна маска на лицето- като Бъстър Китон и строг хипнотизиращ поглед. Изчака ни да се строим и след стандартните рапорти и поздрави просъска:
             - Къде сте тръгнали ?
            Дежурният по курс се опита нещо да смутолеви и обясни, че сме помислили, предположили  и допуснали, но той категорично отсече:
             - И да ме няма, аз съм тук !

            Тази “крилата” фраза запомнихме за цял живот и стана парола на курса. Независимо от героичните стойки, които заемаше, Коко беше добър човек. Работилницата в която се провеждаха занятията преливаше от технически пособия и нагледни материали, събирани с години от заводи и ремонтни организации. Беше ценно и интересно за начинаещи техничари от ІІ курс. Често на ръка навивахме различни намотки. Едва ли ставаха за работа, почти винаги грешахме броя на навивките, габарита, натяга и пр…Един ден споменах, че мога да направя бобинажна, навиваща машина. Очите на Коко светнаха и бързо се разпореди:
            - Летният стаж ще изкараш тук.

            Всяко лято, бяхме задължени да караме стаж 10 дни в заводи и ел . работилници. Обикновено ни ползуваха за хамалска работа, но не ни тормозеха с работно време и дисциплина. При Коко беше различно, надявах се до тогава да забрави, но уви. За ден, два набавихме нужните материали – стар електромотор с амбриаж за шевна машина, механичен брояч, ремъчна предавка, оси и лагери. Машината ставаше тежка и беше нужна стабилна маса за монтаж. След дълго търсене, реших да я направя от винкели и гетинакс. В работилницата имаше електрожен и електроди. Скроихме винкелите набързо, Коко рядко идваше на проверка и това беше радостно. Преровихме навсякъде, но маска за заваряване нямаше, заварчик още по-малко. Любопитството и мерака да направим машината, бяха по-силни от всичко. Никога не бях заварявал, гледал съм тук –там. Реших да пробвам на две парчета метал – получи се нещо. Присвивах максимално очите и се стремях да не гледам в дъгата. До вечерта, масата беше готова, без маска и професионален заварчик. Шевовете бяха груби – “наплюти”, но достатъчно здрави. Разбрах, защо заварчиците казват- “капка тон носи “. Весел и щастлив се прибрах и късно вечерта си легнах.

         Минути след това-  пристигна ужаса. Сякаш някой ми беше хвърлил пясък и киселина в очите. Почти не виждах. Разбрах, че е от електрожена и заваряването без маска. Майка ми, напълно полудя и бързо разбуди съседа заварчик. Той се смееше и успокояваше:
        - Така се учи занаят. Сега бързо обели 1 -2 картофа и сложи корите на очите му, до час трябва да премине болката. Осветил ги е без маска, ще му бъде обица за цял живот !
        Така и стана. На другия ден монтажа на машината продължи. Коко дълго ми чете конско за това, че съм заварявал своеволно, без маска. След няколко дена, навихме успешно първата бобина. Радостта помня и до днес. Коко ни строи пред нея и учудващо, не в негов стил, каза:
        - Отлично курсисти !

           Години след това, като студент ме изпратиха на стаж в Балканкар. Произвеждаха се десетки хиляди кари от разни модификации. Питаха, може ли някой да заварява – плащаха добре, при намален работен ден. Обявих, че мога и се започна – десетки метри шевове на по-сложни конструкции. Беше горещо през лятото, още първата нощ, ръцете и гърдите ми се зачервиха като на плаж, край морето. Кремовете с у- ве фактор, още не бяха измислени, ползуваше се кисело българско мляко. На другия ден, независимо от жегата бях с шал и дълга кожена престилка. Майсторите ме донаучиха на много неща, сега мога да заварявам качествено, почти всичко. Професията на заварчика е трудна, тежка и опасна за здравето, затова изисква уважение и добро заплащане !
         
         Заваряването изисква майсторлък, затова народа използува думата заварка и в друг контекст, често политически и социален. Пълната некъдърност на нашите политици сега, не допуска нейната употреба от години, заменена е с" далавера" за която не са нужни знания и умения.


imageimage





Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. smile999 - Всяка професия си има своите тън...
02.04.2011 10:05
Всяка професия си има своите тънкости.
А ти значи, и заварчик си бил?!:-)))
цитирай
2. dedenze - Вярно
02.04.2011 11:33
Но от всяко дърво свирка не става ! Даже и да знаеш тънкостите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dedenze
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3466974
Постинги: 1099
Коментари: 3677
Гласове: 4613
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031