Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2011 13:27 - Здравец
Автор: dedenze Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1049 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 25.03.2011 23:52


 

        Трябваше ми ел. монтьор и някой го доведе на  събеседване. Завършил беше гимназия и учеше задочно биология в пловдивския университет. Беше слабичко и скромно момче, женено с дъщеря. При този ценз, почти бях решил  че не е подходящ, за нашата работа. Очите му жадно шареха по стилажите с уреди и части. Помоли да разгледа. Повечето неща се използуваха в електрониката. Учудването ми беше голямо, когато компетентно разпозна повечето схеми и устройства. За бъдещ биолог, неочаквано добре. Каза , че от детска възраст се занимава с електроника, но няма достатъчно пари за материали и уреди. Отвори покъсано куфарче и показа два цифрови уреда с модерен дизаин. Единият беше рН метър, другият каза , че измерва прозрачността на водата. Попитах от къде ги има, подобни уреди не се продаваха в нашите магазини. Някакъв професор от университета ги поръчал и той ги направил. Веднага ми стана ясно , че съм попаднал на търсения човек. Казваше се Здравец.

        Никога, не съм приемал образователният ценз за важен. От 100 инженера по-малко от 5 са наистина инженери с приложна ориентация. Техническият усет и евристично мислене са генетична даденост. Той беше работохолик и техничар до мозъка на костите си. Заработихме заедно, станахме приятели, разчитахме един на друг. Успехите не закъсняха, създадохме гама от машини и изделия. В рамките на Институт по електропромишленост ни обособиха като малко производствено предприятие с 25 млади работника. Имахме договори за страните на соц. лагера за 5 години напред. Започнахме да си строим фабрика. Само проекта струваше 150 хил. лева. Здравец усвои най-модерните за момента микропроцесорни системи за управление. Проектираше и изработваше сложни платки за управление, чрез фотоплотери и компютри. Беше още зората на персоналните компютри. Имахме над 10 внедрени изобретения с голям икономически ефект (тогава нямахме право на патенти). Станахме научни работници с публикации, трудове и теми за дисертация. Ако този човек, беше попаднал в развита западна фирма, щеше да им донесе милиони.

        Здравец пое цялата ел.част, аз договорите, продажбите, схемни решения и кооперираните доставки на механика, материали. Той беше не само отличен, специалист. На никого не отказваще помощ. Стаята му беше осеяна с телевизори, транзистори, печки … донесени за безвъзмезден ремонт. За това, единствено сме се карали, че поема повече работа, отколкото може да изпълни. Няма да забравя сатиричното определение на цеховият началник за него : „Здравец , ако беше жена, щеще да си носи бекините под мишница. От многото клиенти, на които не отказва, нямаше да има време да ги обуе.”

        В първите години, когато завършваше университета, дипломната му работа включваше изследване гнездата на различни птици. Беше изработил УКВ апаратура за непрекъснато, дистанционно, сканирано измерване на температурата. През непрекъснатите командировки, останеше ли време, търсеше гнезда, залагаше предаватели и мереше. Няма да забравя радостта му, когато откри гнезда на лястовици под покрива на единствения хотел в Сливен. Независимо от голямата височина и опастност, заложи датчиците и измери параметрите. Защити работата си блестящо с висока научна стойност. Гнездата на птиците и тяхното разположение, осигуряваше по-висока температура от околната, даже и ако са празни през зимата. Еволюционното развитие, явно ги е научило на естествена и инстиктивна термодинамика, която е ценна и за хората. Бяхме решили да опитаме да развием този биосектор при нас, поне на експериментално ниво.

        В личният живот, не му провървя, жена му обичаше модерните неща и харчеше за глупости повече от изработеното. Няколко пъти го напуска заради любовници. След като се наиграеше той я приемаше обратно. Явно с житейските въпроси беше напълно скаран. Приятелски съм го съветвал , много пъти, но тази част от мисловната му дейност беше по- детски наивна. Прекаленото развитие на едни качества и способности, явно става за сметка на други.

       Избухна демокрацията, от многото конкретна работа, не стигаше време да се огледаме и подготвим за света на капитала, не владеехме и западен език. Нямаше време за езикови курсове, в института имаше достатъчно преводачи. Заводите на Елпром се закриваха един след друг. Договорите пропадаха. Уволнихме работниците, търсени и обучавани с големи усилия. Успяхме да им изплатим всички заплати и компенсации. Промишлеността и соц. лагера бяха закрити. Десетки мошеници и новобогаташи изпълзяха от дупките. Започнахме да работим като занаятчии по ремонти и дребни поръчки. Минахме през неуспешни търговии и какво ли не… Плащохме наеми, независимо че с ръцете си бяхме строили част от института, гонеха ни.  В новата ситуация, Здравец и аз бяхме като риби на сухо. Много трудно се намираше работа. Помагах  му с каквото можех. Всеки търсеше нещо по-значимо, но възможностите бяха нищожни. Мене ме провалиха непочтенни руснаци и изгубих почти всичко. Един ден той радостно ми каза , че е намерил работа, да автоматизираме една фабрика за тухли край Сливен. Радоста беше кратка, местният феодал плащаше само цената на материалите. Видях го посърнал, небръснат, ръцете му трепереха. Молеше ме, да отида с него на преговори. Казах му да изчака една седмица, стратегически, да не мислят, че много се натискаме. Обещах да отида и се опитах да го успокоя. Не е изтърпял. С колега е тръгнал за Сливен на другия ден. Разговора е бил груб, категоричен и окончателен. Вечерта в хотела получава масивен инсулт и край, беше на 40 години.

      Понякога след поредната доза инсулин и хапчета си мисля, че Господ го прибра, може би, на едно по-добро място. Паля  по една свещица и преливам от чашата, болезнено ми липсва! Често го сънувам, засмян пред входа на модерен, съвременен завод да ми казва:
     - Защо се забави “Шефе”, нашия завод е построен и работи, отдавна те чакам. Представа нямаш каква огромна, елементна база има тук. Не е както едно време І и рядко- ІІ направление. Биоелектрониката е нещо уникално, влизай да ти покажа !

      Надявам се, че душите не умират. Надявам се, че има прераждане. Надявам се, че пак ще се срешнем някъде приятелю !

       

 





Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dedenze
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3467387
Постинги: 1099
Коментари: 3677
Гласове: 4613
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031