Чочко намести малките си кръгли очилца, беше в трети клас и аритметиката го мъчеше най- много. Не можеше да проумее защо при наличие на компютри и калкулатори, трябва да смята на ръка, без тях. Единствен дядо му го успокояваше, че това не е толкова важно. Рано или късно ще се научи, да не вярва много на аритметики. Противно на думите на учителката, той твърдеше, че и тази наука не е точна зависи къде и как се прилага. Малката работилничка на дядо, беше любимо място за срещи и разговори.
       - Дядо, ама тя каза, че аритметиката е най- точна !?
       - Не е вярно дядовото, сега ще ти покажа как 1+1 не е равно на две. Подай ми онази лампа, като тръба, дето като светне от дъното се отделят червени балончета. Гледай сега –отделиха се две, но докъто стигнат до горе се сляха в едно. Значи 1+1= 1, но не винаги. Кагато мъж и жена се съберат и живеят заедно се ражда бебе, да запишем 1+1 = 3, след година две се ражда още едно дете, аритметически става 1+1+1 = 4
        - Дядо, ние учим че 1+1 = 2, коя аритметика е вярната !?
        - Тази аритметика е вярна само за парите и магазина- засмя се дядото-Вчера ти ми  обясни какво е гей, за тях е вярна аритметиката която учите 1+1=2, те нямат деца.
        - Значи ние учим аритметика за гейове !?
        Дядото, доктор на физическите науки се смееше с пълно гърло и сълзи в очите:
       - Не е точно така, но има нещо вярно. Ела да ти покажа как нищото става нещо. Виждаш ли тези дървени кръгове. Пробиваме им в средата по една дупка. Какво е дупката – нищо празно пространство. Значи 0+0+0+0 = 0
        - Да така казва и учителката – одобри Чочко
        - Гледай сега, слагаме по една ос и съединяваме двете оси – получи се основа на кола или камион. Разбра ли как нищото стана нещо, за което аритметиката не важи.
        Мина почти седмица, Чочковата майка с гръм и трясък нахлу в работилницата на дядото.
        - С какви глупости и цинизми му пълниш главата, забранявам да го учиш на твойте “аритметики”. До сега се червих на родителската среща. “Аритметика за гейове” не те ли е срам, възрастен човек!
        Чочко премигваше състрадателно зад разярената майка. Дядо окуражително му намигна и кротко отговори:
        - Явно съм забравил да му кажа, че това си е наша, тайна аритметика и не трябва да я споделя с други. Ще се съобразя с учебната програма.
        Когато останаха сами, Чочко прегърна дядо си и заплака.
        - Горе главата момчето ми, малък си още. Дано съм жив като пораснеш да ти обясня как червеното става синьо, след това оранжево и пембяно. как хората страдат от цветовете. Как независимо от това, Земята продължава да се върти и пътува в Космоса.