Постинг
20.02.2011 13:36 -
Отрядник
Автор: dedenze
Категория: Лични дневници
Прочетен: 869 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.04.2011 12:10
Прочетен: 869 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 14.04.2011 12:10
В онези години беше станала традиция младите партийни членове да стават
отрядници по месторабота. Това ми приличаше на „отрядниците” на хитлеровата
партия с червените ленти на ръкавите. Разлика все пак имаше, онези вършеха
доста работа , а нашите „блееха патките” по улиците.
Бях много ангажиран в работата и подобно отнемане на време ми се струваше
недопустимо. Реагирах решително и писмено до партииния секретар в 12 точки
излагах аргументите си на памет някои от тях:
- Заплащането на редовите милиционери е по високо от това на инженера.
Затова трябва да си гледат работата добре. Не са им нужни невъоръжени отрядници. На мен никой не ми помага в работата.
- Не мога да обхождам и охранявам Лозенец, когато семейството ми е в Люлин.
Логично е да охранявам Люлин.
- Имам над 100 работни дни в командировка в които не мога да охранявам никого.
- Времето на „охранителната” дейност от 18 – 20 часа е глупаво,престъпления се вършат най-често след 22 часа.
- Не мога да подпиша декларация, че желая доброволно да бъда отрядник,защото не желая, още повече отрядите се водят доброволни.
И т. н....
Николайчо, младо, натегливо, партийно секретарче и не особено кадърно инженерче, доволно потри ръце. Размножи писменото ми възражение и го разпрати на всички възможни инстанции. Реакцията не закъсня, обвиниха ме
в несъгласие с линията на партията. Тогава имаше постулат който гласеше:
„Права линия е само тази, която е успоредна на линията на партията!”
Наказаха ме с мъмрене и вписване в досието. По- странно беше административното наказание- лишаване от пари за прослужено време. За
щастие бяха само 3 %. Ща не ща, направиха ме отрядник.
Отрядничеството основно минаваше в местната кръчма „Кошарите”, сред
страшни сръбски чалги и запои. Основните посетители бяха редови служители
от всички управления на ДС, което се помещаваше отсреща. Явно се „пазехме”
взаимно.
Една вечер най- стария, колега и отрядник Кънчо ми вика след втората ракия:
- Не те разбирам, толкова наказания и удукване, защо не искаше да ставаш отрядник? То си е толкова хубаво- получаваш безплатна карта за градския транспорт, за две дежурства ти дават един ден платен отпуск, можеш да влезеш без билети на всички спортни срещи и мачове, даже и КАТ те приема за свой човек.
Кънчо беше нещо като библиотекар в отдел стандарти и времето за него течеше бавно, оставаха му 3 години до пенсия и в Драгалевци си гледаше коза и две овце.
Редовно вземаше храна в три съдинки от евтиния стол към института.
Така и не можах да му обясня защо.
Сега подочувам, че искат да възстановят доброволните отряди ? Предполагам,
че единствената цел е да се замажат очите на хората. Вината за ширещата се престъпност да се прехвърли на повече хора, не само на полицията. От личен опит
зная, че това не решава нещата.
Няма коментари
