Хрушчов, макар и доста нескопостно , официално разби митовете за Сталин. Реабилитацията на пострадалите, трябваше да сложи край на „култа към личността”. За съжаление се появиха нови личности и култове. Все пак цензурата пусна първата книга на Солженицин „Един ден на Иван Денисович”        Преведена и издадена у нас, за по- малко от година, бе забранена и извзета от всички възможни места.В нея на стотина страници, този изстрадал човек и майстор на перото, описваше само един ден в сибирски лагер. Книгата се чете на един дъх и е нещо уникално. В онези години я прочетох и намерих с големи усилия. Работех с руснаци, почти на всички семействата бяха пострадали от сталиновата диктатура. Разказваха как среднощ са отвеждали бащите им и повече не са се връщали. Помилваните се прибирали с побелели за часове коси. Винаги съм се интересувал от истинската, неподправена история. Ненавиждах опитите за изопачаване с политическа цел. Повдигането на желязната информационна завеса, бе трудно и осъдително. Винаги споделях с колегите си това което знам, без да мисля за опасностите. Загубата на човешко достойнство, до днес, за мен е по-страшно от смъртта и наказанието.        В една от поредните командировки, разказвах за книгата на Солженицин. Споменах за друга книга, издадена само на запад и забранена тук и в СССР, „Архипелаг ГУЛАГ”. Много ми се искаше да я прочета. На другия ден „ под сурдинка”, моя колега Румен Илчев ми вика:       - Когато няма никой край тебе, виж в чекмеджето на бюрото си.       Там стоеше луксозно издание, от френска фирма на български език, на въпросната книга. Не бях изгубил вяра в бъдещето на комунизма, мислех, че честните хора в партията ще съумеят да го променят и спасят.Описаната, почти документално история, промени тази надежда и вяра. Минутното мълчание в памет на загиналите, беше единственото което можех да направя.       Върнах книгата по същият „тайнствен” начин. Румен имаше роднини в САЩ и беше подал документи за туристическа виза. Като пряк ръководител, трябваше да му напиша характеристика и да дам мнение за пътуването. Беше добър инженер и знаех, че няма да се върне. Написах му нужните документи и непропуснах, че е верен на Партията и народа. След триста зора му разрешиха пътуването, беше започнала „перестройката”. Стана както предполагах, не се върна повече. Аз отнесох поредното мъмрене, че не съм разпознал врага.       Радвам се, че е успял в живота. Мисля, че сега е в Италия. Повече от 25 години не сме се виждали. Казват, че често си идва в България. Тъжно ми е, че никога не ме е търсил от тогава. Какво да се прави Алеко го е описал точно. Сигурно е богат капиталист и аз не съм в неговата стратификационна група. Времето и контактите са пари !

издателство Нова зора продава книгата ВЕКЪТ НА СТАЛИН на проф ЕВ ГИНДЕВ В нея е истината за СТАЛИН. Останалото са пристрасни порнографии