Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2011 16:47 - Ток
Автор: dedenze Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1742 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 15.04.2011 16:52


          Петър Дянков-Даскала ни по измервателна техника се зададе по коридора. Беще се наклонил на една страна под тежестта на стар, трифазен електромер и неизменния мегер.Дежурния по курс изрева:          - Курс стани- и тихо добави – бай Пешо пак влачи нещо.         Дянков кимна засмяно за поздрав и внимателно разтовари техниката . Беше един от най-възрастните ни преподаватели с побелели от нас и предишните пубери коси. Беше кротък и добродушен човек, решен на всяка цена да ни даде повече практически знания. Затова винаги носеше от някъде прибори и техника за онагледяване на скучните учебници и формули. Мегаомметъра (мегер) носеше при третокурсниците. В него имаше вграден индуктор с който можеше да се получи променливо напрежение до към 500 волта и малък, безопасен ток. Караше ни по трима четирима да се хванем за ръце. В хорцето задължително влизаше и той, за сигурност. Неговата ръка хващаше единият полюс на мегера и последния от крага държеше другия. В курса имахме пет момичета и едно от тях завърташе индуктора. Усещахме по ръцете неприатния, токов удар. Момичетата разглезено пищяха. Мислехме, че е садомазохист,но той търпеливо обясняваше:       - Вие сте бъдещи електротехници, трябва да познавате токовия удар. Колкото и да внимавате в практиката ще имате подобни срещи. Фазовото напрежение от 220 волта е опасно, но 90% от смъртните случаи се дължат на уплаха и неправилна реакция. Нещата са подобни и при давещите се. Така, че по- добре да получите пъървият, безопасен токов удар тук при мен, отколкото на висока стълба или друго опасно място.      Щателно проверяваше дали всички са минали шоковият тест. Някои лъжеха, че имат слабо сърце, а той им отговаряше:      - Трябва веднага да напуснете техникума , не ставате за елтехник, запишете нещо механично или в сферата на изкуство, култура, история.      Разбира се, след такава тирада оздравяваха бързо. Учехме техника на безопасността като отделен предмет. Дянков независимо от това, редовно ни изпитваше. Въпросите му бяха : защо елтехника не трябва да работи сам; какво е фибрилация на сърцето, с колко време разполагате; каква е първа помощ при токов удар;как с индуктор или зареден кондензатор може да се накара сърцето да бие, ако сърдечния масаж не помага; какво се прави при крачково напрежение и т.н.... Рядко пишеше слаби оценки, тези които не знаеха достатъчно, викаше и обучаваше извънредно и безплатно. Обичахме го, разбирахме, че се грижи за нас и нашето бъдеще. Колко ли токови удари е изкърпял за 30 години учителски стаж?      Като студент, измервателната техника беше лесен предмет за мен. Знанията от техникума бяха на високо ниво благодарение на него, да не говорим за безценният практически опит.       След много години мога да заявя, че наученото, няколко пъти е спасявало живота ми. Същото заявяват и колегите. Петър Дянков вече не е сред нас, но посаденото от него дава плодове.

image
     


Тагове:   уроци,   учители,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dedenze
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3467240
Постинги: 1099
Коментари: 3677
Гласове: 4613
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031