Не от фатастичният разказ за хиперболоида. Тава е друг инженер, директор на един от най големите в света, заводи за изделия от стъкло. Града на 300 километра от Москва се казва Кристалната гъска, а в завода работят над 25000 души. По- голям от Кремиковци, захранен с газ и електроенертия от три независими източника с непрекъснат производствен процес.       Демоктацията беше избухнала и тук, нямаше вече СССР, магазините с празни щандове. Даже и железата които редовно купувахме ги нямаше – гедоре, менгемета, бормашини и пр.... Ладата Нива, със заскрежени прозорци, ни достави живи и здрави пред централния ресторант. Двама „гавази” бързо ни отвориха вратите. Инженер Гарин, с широка и дяволита усмивка, ни чакаше пред подредена с блюда маса. Огромният ресторант, беше затворен за други посетители. Веднага стана ясно, че ще имаме работа с могъщ, местен владетел. По късно стана ясно, че той лично плаща сметката. Кьорсофрите бяха свършили.      Отдавна работех с руснаци и бях усвоил почти всички порядки, включително тостовете и пиенето на екс. Бях извършил необходимата в случая „артилерииска” подготовка на тялото си с конски дози аспирин. (аспирина разгражда алкохола) Командировката беше 4-5 дни и вярвах, че ще оцелея. Трябваше да купим 10 тона стъклена прежда- ровинг. На западните пазари вървеше по 5- 6 долара, надявахме се да ни продадат по- евтино.     След първите традиционни тостове, стана ясно, че Гарин е напълно запознат с цените и нашите нужди. Обяви, че деловите разговори ще се водят на другия ден. След обяда, ще ни запознаят със завода, а вечерта ни кани на руска парилка. Знаех, че парилката е много повече от баня за руснака и се изненадах от подобно предложение, обичайно само за приятели. Въпросните 10 тона произвеждаха за по- малко от ден, явно не беше от интерес към потребители.       Завода бе ограден с висока бетонна стена, дълга километри. Тук -там имаше вишки с охрана. Беше студена зима, в цеховете не можеше да се диша от топлина. Гледката и мащабите надминаха всички представи. Тежки и сложни съоръжения, денонощно бълваха стъклени изделия от микронни нишки до ювелирен оловен кристал. Руските работници разбирайки, че сме българи, дружески ни приветсвуваха и назоваваха имената на места в България където са били. Правеха го спонтанно без режисура, още повече КПСС беше вече обявена извън закона.     Ошашавени, отидохме до хотела да отморим за престоящата „битка” в парилката. Теоретически знаех, че е сауна с висока температура на въздуха, но с по- голяма влажност. Нещо, което унищожава всякави бацили и вируси, даже и хора с по- слаба физика. От многото впечатления не можах да поспя.     Вечерта, черна Волга ни достави пред входа на на заводската парилка. Съблечени по ризи ни въведоха в зала с голяма маса, бутилките водка ни чакаха. На масата голи увити в бели чаршафи стояха нашите домакини. Върнаха ни да се досъблечем и ние като самодиви в бели премени се присъединихме към компанията. Бяхме над 20 човека и доста време се запознавахме с елита на града- кмета; генерал от запаса; шефа на милицията; директори на други заводи и т.н....Имаше и няколко руски хубавици,също в чаршафи и вече съвсем демократично, дибидюс голи.       Заваляха тостовете и ексово пиене. Руснаците пият само след тост. Междинно тихичко и индивидуално подпийване, на което сме свикнали се счита за неуважение. Вкараха ни в парилката,дървена на етажи,най- високия е най-горещ, за него трябва тренинг. С мокри метлички подобни на клончета от чемшир се пляскаха навсякъде по тялото. Силата на удара не е толкова важен, нагорещените капки вода бяха като игли и кожата се зачервяваше. След това хладен душ, чаршаф,обилно изпотяване,нов чаршаф и отново водка, часове наред. Говорехме за работа, бизнес, политика и какво ли не, като равни и приятели.    Двама мъже от домакините, не пиеха нищо. Стояха около нас и прислужваха. За тях беше цяло изпитание, но издържаха докрай. Благодарение на аспирина и аз остисках до финалният тост за дружбата. Инженер Гарин едва ходеше, подкрепях го от едната страна. Беше в настроение и доволен отнашето „представяне”.    Деловата част, на другия ден, приключи бързо и успешно. Единият от двамата непиещи се оказа икономическият директор. Цена от 1,2 долара за килограм не бяхме и сънували. В Русия помежду си продаваха по-скъпо. Още повече се съгласи на плащене след доставка в София. От парилката, незавивимо от промишленото количество водка която бах изпил, се чувствувах като новороден.      На връщане към Москва, моят руски патньор ми обясни:    - Така, все още, се води търговията в Русия. Цената се формира по други закони, не пазарно. Пийването е задължително,иначе се смята ,че имаш лоши мисли и отнощение. Когато човек е пиян, проличава неговата същност, падат задръжките. Затова още от Петър Велики се прилага в живота и бизнеса. Вие просто се харесахте на инженер Гарин. Помните ли какво каза накрая „Ако в България нямате работа и имате проблеми, елате при мен !”    Още години поработих с Русия. Не приемах като здравословно руското пиене, но оживях. Разбирам, че една от главните причини за него е невярата в утрещния ден. Изстрадал народ, притежаващ почти 1/ 6 част от сушата на Земята, столетия управляван от диктатори и боклуци. Особено трагично е многократното унищожение на творческата интелигенция.     Малко хора разбират това. Нашите „изправителни” лагери са курорти в сравнение със сибирските. Трудно се оценяват и лесно се забравят добрите неща направени за България. Започнаха да събарят паметника на Альоша в Пловдив. Да плюят в кладенец от който, някога пак ще се пие вода.       Появиха се много проблеми, за съжаление  инженер Гарин почина. Излюпиха се непочтенни новобогаташи. Водката вече не се пречиства с активен въглен и е със съмнително качество С тях не искам да работя и пия, още повече в парилка !     Ако Русия не се възроди от пепелта, ние още по малко.  

Демокрацията и западната култура погуби ценностите не само в Русия а и в България. Спомням си че четох някъде, че по - време на втората световна война един немски генерал се дивял че руските момичета били девици, днес същите тези момичета са сред най - многобройните проститутки в Европа и САЩ, в това число и нашите български.
Тъжно но факт.

Прав си, остава ни надеждата ,че един ден, разума и човешките добродетели ще победят!