Постинг
19.02.2011 13:30 -
Анна
Обичаше живота и името си. Особено държеше на двете н. Хвалеше се,
че има завършено четвърто отделение и никога не страдаше от липса на знания.
От всичко, най- обичаше общуването с хората. Като остаря, плетеше дантели на една кука. Това и даваше работа и пълна мобилност.
Беше християнка и член на „Светата синод”, както и на всичко, което и даваше пълноценен контакт с хората. Не пропускаше сватби, кръщенета и погребения. Беше се подготвила подробно за оня свят с дрехи, обиколки, покрови... 40 години предварително. Обличаше скромни, тъмни дрехи и почти винаги носеше забрадка вързана на „чушка” т.е. отгоре на главата. Нямаше накити и украшения. Хранеше се само с екологични храни, малки количества в строго определени часове. Основно сух хляб, на няколко дни, топъл и мек приемаше като отрова. Гордееше се, че цял живот е тежала 45 килограма. Имаше точен биологичен часовник, ръчен никога. Когато остаря, по навик скачаше в 6-7 сутринта и отваряше пердетата. След това още час, два си доспиваше. На въпроса защо го прави, казваше:
- Какво ще кажат хората – спят до обяд.
Религията не познаваше от теологичната и страна, често забравяше за празници
и ритуали. Редовно си внасяше лептата и попа посещаваше дома и . Един път се
провини „тежко” предложи на попа, дошъл да ръси на Йорданов ден, сочни кюфтенца. Той сякаш видя дявола и драматично каза:
- Ма, Анно, аз постя !
С не по-малък драматизъм, тя захвърли тавата и се заоправдава:
- И аз постя, ама внука е на гости и за него съм ги направила.
Попа безмилостно я довърши с кратка лекция, че децата и те трябва да се учат
на богоуважение и послушание. С тази история я майтапехме цял живот, но тя го
приемаше от комичната страна. Имаше здрава психика и нищо не можеше да я
изкара от равновесие. Не помня да е боледувала. Разказваше, че като малка е
оживяла след коремен тиф без лекарства и лечение.
Внуците я обичахме и прекарвахме ваканциите при нея. В джобовете си винаги носеше бомбони „лукче” или желирани „мента”. Тя ме научи, как се прави дъвка
от сурови пшеничени зърна и си правя до днес. Екологична, хранителна не отлепва пломби и коронки.
Техническите новости приемаше нормално и си ги обясняваше по свой начин.
Когато се появи телевизията, гледаше с интерес и казваше:
- Ясно ми е, че са успели да ги вкарат в кутията. Само не мога да разбера как са ги умалили.
Плетеше машинално без да гледа в ръцете си. Имаше 5-6 мотива от които се
сглобяваха красиви покривки и мелета. Остави на наследниците купища от тях.
За съжаление в съвременния живот никой не ги цени, искат пране, колосване
и поддръжка. До последният си ден готвеше с майсторлък,чистеше и помагаше в
домакинството. Правеше хубава вита баница. Корите точеше и дърпаше тънко сама. Нямаше мерки и пропорции, тестото познаваше с ръка дали е качествено и подходящо за точене. Тогава не знаех, че действително брашното се различава от качеството написано на етикета, по съдържанието на глутен, когато е повече може да се точи тънко без да се къса. След нея, никой не можеше да направи подобна баница, въпреки многобройните опити.
Поживя без да загуби разсъдъка си и да бъде в тежест на някого до 84 години, като с мъка и здрава житейска философия, изпрати в последния им път много близки хора. Беше жизнена и се радваше на живота всеки ден.
Остави след себе си само хубави и топли спомени. Дано сме взели добрите гени.
Няма коментари