Постинг
18.02.2011 22:19 -
Двама мъже
В църковното кръщелно свидетелство с типичната сломерска украса на речта беше записан Саравин вместо Серафим. Прякора му гальовно звучеше – Инката. Така след 7-8 годишна възраст го наричах и аз, синът му, още по- съкратено- Ини. Правех асоциация с индианците – инки, още повече, че с децата си се държеше строго с подобаващ индиански стоицизъм.
Някой го беше излъгал, че трябва да бъде строг и да спазва правилото, че
“жена и деца се целуват, само когата спят”. Звучеше доста сталиниски и сигурно го е научил на фронта или във военните училища. Иначе, беше много общителен и добър човек. Обичаше срещи с приятели, близки и винаги беше “душата на компанията”. До сега не съм срещал друг по- човеколюбив и себеотдаден на другите хора, като него. Доста си патехме и ние от неговият характер. Местехме се като катунари в няколко града , нямахме мебели , хладилници, телевизори. Поводите за това, сега са смешни и тъжни, а в онези години се наказваха с затвор и лагер. Сами преценете: Дал служебната кола на подчинен да вземе жена си и новородения син от съседно село, оня се напил и катастрофирал; Подарил на едно ТКЗС два дървени сглобяеми навеса, гниещи във влажното мазе на военното окръжие.; Отговорил на районния партиен секретар на забележката, че е видян пиян така – “ Може и да съм се напил, но извън работно време с лични пари, а вие
пиете в работно с държавни пари”. В работата си беше перфектен, това го пазеше от по- сериозни наказания.
Нямаше много време за нас, затова ярко помня всеки миг прекаран с него.
От казармата и войната, белия му дроб беше тежко увреден. Болеста премина в нелечим, прогресиращ емфизем. Така се озовахме двамата мъже в горско стопанство “Лъгът” при негов приятел. Бил съм на 8-9 години.Сред борови гори и чудна природа се наспивахме за 6-7 часа. Всеки ден си правехме екскурзии по различни пътеки. Вървеше бавно с много почивки , а аз обикалях наоколо като пале и изминавах с километри повече. Учеше ме на много неща, като “защо от всяко дърво свирка не става “. Най-лесно се прави от върбова клонка – трябва да отлепиш цилиндърче от кората, след това да оформиш свирещата част и да наденеш цилиндърчето обратно. От някъде ми намери въдица с макара и всички такъми. Реката беше пълна с балканска пъстърва . По цял ден клечах и нищо не хващах. Виждах ги и целех с камъни безуспешно. Бях гледал филма с Луи Дьо Финес “ Ни чул, ни видял”и с всички сили тропах с крак. Ини, умираше от смях.
Взе няколко метра корда, постави най-голямата кука, надяна най-големия червей, тропна с крак като Луи и хвърли червея във вира. Като във филма, нямаше нито въдица, нито плувка. След секунда извади едра пъстърва, което ме разрева от яд и радост. Веднага преминах на новия начин на риболов, до вечерта хванах 2-3 и гордо ги разнасях на една пръчка-. да видят всички. Стараех се да не куцам, от тропане краката ме боляха.
Вечерта се къпехме заедно в банята . Погледа ми беше се в неговото мъжко достойнство. Той се смееше, пръскаше със сапунена пяна и утешаваше “ Малък си и твойто ще порасне скоро.”
Наближи деня на заминаване. В една кошара бяха затворили малко, красиво сърне със счупен крак. Беше обречено, в дивата природа няма да оцелее. Кракът не можеше да се гипсира или оперира. Подочух , че шефа на горското се гласи да го изядем за прощалната вечеря. Рано сутринта скочих, промъкнах се до кошарата и отворих вратата. Сърнето на три крака , подскочи няколко пъти и избяга в гората. От прозореца ме гледаше баща ми. Очаквах наказание и разправии, но той не каза нищо. Вечерта горския, вбесен търсеше виновника пуснал сърнето. Ини, ми намигаше съучастнически и го утешаваше: “Спокойно Кольо, месото му е жилаво, предпочитам пъстърва.” Когато си тръгвахме, Ини и аз се отбихме в канцеларията на горското и татко пита калко струва нашето удоволствие. Касиерката отговаря “Нищо не струва другарю полковник.”Баща ми я изгледа строго и добави “Пази си работата хубавице - колко! “ Разплати се и на излизане ми казва : “ Истинските мъже си плащат сметките и постъпките, по това се познават!”
Сега съм приседнал в сянката на дъба засенчил с клони гроба му. От нашата мъжка разходка минаха 50 тодини. Отиде си рано, преди подробно да разкаже, като мъж на мъж, какво е преживял, с какво се е борил. Знам само, какво е обичал и бранил – родината, семейството и близките хора. В ръцете ми малка , червена тетрадка, изписана наполовина с красивия му почерк . Неговите детски години, за повече, не са му стигнали силите. Дано на мен ми стигнат, та да разкажа повече на поколенията за този Човек.
Няма коментари
