Много от тях живеят стотици години , увековечени от ръцете на скулптори и художници. Показват модата и вкуса на времето в което са живели , неподправената, женска красота. Който не ги е видял, не е живял пълноценно, тук ви показвам една микроскопична част.

           Това са две творби на древногръцкия скулптор Праксител, от 4 век пр.н.е.. Едната изобразява Венера, а другата Афродита Книдска. В онези времена се е считало да недопустимо за модел на богове да се ползуват простосмъртни и образите е трябвало да бъдат измислени от автора. Праксител нарушава това правило и ползува за модел съвършената, красива, атинска хетера Фрина! Очевидно не е сгрешил, даже и варварите по-късно не са успели да унищожат прекрасните, мраморни статуи.

          Ренесанса идва с култа към закръгленото женско тяло, символизиращо здраве и плодородие. „Трите грации” на Рубенс се появяват към 1639 г. Характерно е, че в нито една негова картина, няма по- слабичка жена! Вижте и „Отвличането на дъщерите на Левкип” за да се уверите сами. Синовете на Тинтадей, доста зор са видели, докато ги отвлекат!

            Края на инквизицията се бележи с появата на множество религиозни забрани. Една от тях е забраната за рисуване на голо женско тяло, но авторите са рискували заслепени от женската красота. Така испанеца Франсиско де Гоя, през 1800г., създава два шедьовъра - двете махи, облечената и голата ! Твърди се, че за модел е позирала неговата приятелка херцогиня Алба.