Постинг
19.02.2011 16:32 -
Пари и рисунки
Автор: dedenze
Категория: Изкуство
Прочетен: 1312 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2011 17:41
Прочетен: 1312 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 07.03.2011 17:41
Рисуването е скъпо занимание, ако в него влагаш, част от сърцето и душата си.
Държа на реализма в картините, изпипвам цветовете и детайлите, копирайки старите майстори. Това изисква повече време и труд, по-скъпи платна , бои, търпение. Ако някой , прохождащ художник мисли , че с рисуване ще си плаща сметките , дълбоко се лъже.
Беше студен и снежен осми март преди няколко години. По стените бях накачил повече от 20 картини с цветя. От дървени летви сковах нещо, като
изложбено пано. Направих термос горещо кафе. Навлякох дебели дрехи и ето ме
на улицата. Избрах най- оживеното място, без да преча на движението. Подредих
картините, бяха с дървени рамки и окачалки. Осигурих ги против падане и порив на вятъра. Поставих етикети с нищожни цени от 8 до 40 лева за най –голямото платно. Никога не бях продавал картини.
Спираха, гледаха и питаха за имената на по-екзотичните цветя, за платната , за боите. Изпитвах радост, защото хората харесваха работата ми. Когато разбираха , че не съм само продавач , а и автор, ме поздравяваха. Често заставах отстрани , като наблюдател и надавах ухо за коментарите. Осообено висока оценка, беше неподправеният детски възторг.
Към 3 след обяд , почти не чувствувах ръцете и краката си. Желанието все пак да продам нещо беше по-силно от студа. Наблизо, от цветарския магазин, излизаха
десетки мъже и жени с отрязани , мъртви цветя. Цената на някои букети беше
по- висока от тази на картините.
„Търговията”явно не ми потръгна . Започнах да прибирам и тогава се появи Тя.
Обсипа ме с хвалби и оценки, стана ми неудобно. Беше около 25 годишна, нещо в
поведението и изглеждаше ненормално. Помоли ме да изчакам, явно живееще наблизо. След десетина минути се върна , подаде ми пакет и каза:
- Нямам пари, но тези книги са ценни , моля ви да ги разменим за тази картина
от 8 лева.
В пакета имаше 3 книги с кожена подвързия на повече от 100 години. Върнах
ги с думите:
-От антикварна книжарница ще получите много повече за тях. Нечестно е да ги взема. По –лесно е да вземете от някого на заем 8 лева.
Взе обратно книгите и пак хукна на някъде. Вече съжалявах , че не и подарих
картината, когато задъхана и щастлива , тя пак пристигна и ми подаде 8 лева на стотинки. Подадох и избраната картина, добавих една по-скъпа като подарък за 8 март. Целуна ме и на лицето и се изписа такава радост и щастие, че онемях.
Вечерта, когато ракията ме размрази, разбрах истината. Картините, които рисувам, са като мои деца. Не мога да ги продавам! Трудно се разделям с тях, а
понякога се налага ! В изкуството и живота няма по-голяма,движеща сила от душевното страдание !
Ето някои от тях:
Не знам как да ги кача, затова Ви давам линк да ги разгледате.Снимани са любителски, така са и рисувани. Моля да простите за качеството.
http://dedenze.snimka.bg/arts/moi-risunki.506832
Ето някои от тях:
Не знам как да ги кача, затова Ви давам линк да ги разгледате.Снимани са любителски, така са и рисувани. Моля да простите за качеството.
http://dedenze.snimka.bg/arts/moi-risunki.506832