Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2011 16:32 - Пари и рисунки
Автор: dedenze Категория: Изкуство   
Прочетен: 1312 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 07.03.2011 17:41


       Рисуването е скъпо занимание, ако в него влагаш, част от сърцето и душата си. Държа на реализма в картините, изпипвам цветовете и детайлите, копирайки старите майстори. Това изисква повече време и труд, по-скъпи платна , бои, търпение. Ако някой , прохождащ художник мисли , че с рисуване ще си плаща сметките , дълбоко се лъже.       Беше студен и снежен осми март преди няколко години. По стените бях накачил повече от 20 картини с цветя. От дървени летви сковах нещо, като изложбено пано. Направих термос горещо кафе. Навлякох дебели дрехи и ето ме на улицата. Избрах най- оживеното място, без да преча на движението. Подредих картините, бяха с дървени рамки и окачалки. Осигурих ги против падане и порив на вятъра. Поставих етикети с нищожни цени от 8 до 40 лева за най –голямото платно. Никога не бях продавал картини.      Спираха, гледаха и питаха за имената на по-екзотичните цветя, за платната , за боите. Изпитвах радост, защото хората харесваха работата ми. Когато разбираха , че не съм само продавач , а и автор, ме поздравяваха. Често заставах отстрани , като наблюдател и надавах ухо за коментарите. Осообено висока оценка, беше неподправеният детски възторг.      Към 3 след обяд , почти не чувствувах ръцете и краката си. Желанието все пак да продам нещо беше по-силно от студа. Наблизо, от цветарския магазин, излизаха десетки мъже и жени с отрязани , мъртви цветя. Цената на някои букети беше по- висока от тази на картините.      „Търговията”явно не ми потръгна . Започнах да прибирам и тогава се появи Тя. Обсипа ме с хвалби и оценки, стана ми неудобно. Беше около 25 годишна, нещо в поведението и изглеждаше ненормално. Помоли ме да изчакам, явно живееще наблизо. След десетина минути се върна , подаде ми пакет и каза:     - Нямам пари, но тези книги са ценни , моля ви да ги разменим за тази картина от 8 лева.      В пакета имаше 3 книги с кожена подвързия на повече от 100 години. Върнах ги с думите:     -От антикварна книжарница ще получите много повече за тях. Нечестно е да ги взема. По –лесно е да вземете от някого на заем 8 лева.     Взе обратно книгите и пак хукна на някъде. Вече съжалявах , че не и подарих картината, когато задъхана и щастлива , тя пак пристигна и ми подаде 8 лева на стотинки. Подадох и избраната картина, добавих една по-скъпа като подарък за 8 март. Целуна ме и на лицето и се изписа такава радост и щастие, че онемях.       Вечерта, когато ракията ме размрази, разбрах истината. Картините, които рисувам, са като мои деца. Не мога да ги продавам! Трудно се разделям с тях, а понякога се налага ! В изкуството и живота няма по-голяма,движеща сила от душевното страдание !
Ето някои от тях:

imageimageimageimageimageimage

Не знам как да ги кача, затова Ви давам линк да ги разгледате.Снимани са любителски, така са и рисувани. Моля да простите за качеството.

http://dedenze.snimka.bg/arts/moi-risunki.506832


Тагове:   март,   картини,   8,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Браво
10.03.2011 10:49
Картините са чудесни!
цитирай
2. dedenze - Благодаря, радвам се
11.03.2011 16:47
че ви харесват!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dedenze
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3467790
Постинги: 1099
Коментари: 3677
Гласове: 4613
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031