Преди 40 -50 години, за всеки младеж беше чест да премине военно обучение, да участвува в различни форми и организации да съдействие на отбраната ОСО. Да станеш радиолюбител и радист се приемаше като висока заслуга и умение за работа с модерна техника и апаратура. Почти няма филм от ВСВ в които да не се отчита важността и работата на радистите. През 1844 г. Самюъл Морз изпраща на разстояние първото, телеграфно съобщение, чрез изобретения от него апарат и азбука. Оценено изключително високо от целия свят, за едно столетие навлиза неотменно в живота на хората и се ползува до днес. Телеграфа става едно от масовите средства за връзка по света, до възникване на безжичните, ефирни радиопредавания. Основните предимства се състоят в простотата на телеграфите и по- късно на предавателите. Изисква се минимална енергия, средновълновия и късовълновия диапазон е достатъчен да покрие огромни разстояния, понякога и цялата планета с мощност от 50 – 100 вата.



        Предаването на морзова азбука, осигурява много добро съотношение между сигнал и шум и се приема при атмосферни и други смущения, затихване и слаб сигнал. При повече от два приемника, лесно могат да се засекат точните кординати на предавателя, затова предаването във военно време, трябва да бъде бързо и кратко. Това определено изисква отлични умения на радиста, като професионално се достигат до 150 и повече знака в секунда. Използува се къс звуков( около тона ла) знак - точка и дълъг – тире, между всяка отделна буква и дума се прави определена пауза равна на 1-2 знака. Така с поредица от точки и тирета се описват всички букви и цифри. Например, до днес международно е прието съкращението SOS ( в превод -спасете нашите души), което чрез телеграфия и морзовата азбука е 3 точки, 3 тирета, 3 точки, да се излъчва на определена, защитена и пазена от всички аварийна честота. Класическият ключ, с който се предава морзовата азбука, се напасва към маниера на радиста, като се регулира силата на включване и разстоянието между електродите. По късно гонитбата на по- високи скорости създаде ключ с ляво и дясно придвижване, като наляво генерира точки с определена скорост, а на дясно - тирета и още много, други помагала.


        Не беше лесно да се запишеш на курс за радист, още по- трудно да се овладеят уменията. След едногодишна работа можех да предавам 70-80 знака в минута и да приемам и  записвам 80-90. С усърдие, започваш да чуваш морзовата мелодия и автоматично разпознаваш символите, без да броиш тирета и точки!? Ходех гордо и се фуках разбира се, докъто не срещнах други „богове” на републиканско състезание, особено една красавица, която ми създаде комплекс за малоценност. Нашата градска радиостанция към ОСО, беше 20 вата и работеше основно на 27 Мхц, което даваше скромни възможности. Ако някой успееше да се свърже с друг радиолюбител се разменяха QSL картички с които се доказваше връзката. Трябваше да се знаят и езици, въпреки че имаше общоприети символи и знаци, повече за оценка на връзката и качеството, никой не те оставяше да си „чатиш” дълго. Истинска гордост беше да покажеш едно тесте картички и то от цял свят. Надявах се, че в казармата, ще ме вземат за радист, но нямах такъв късмет...
           Радиолюбителството и телеграфията се развива и сега, провеждат се десетки състезания, честотите минаха 15 Гхц, използуват се спътникови ретранслатори, автоматични програми за преобразуване на текст в морзов сигнал, интернет, компютри и пр.... Все пак стария, класически, морзов ключ, изискваш умения, труд и талант все още се уважава и ползува ! Морзовата азбука е спасила и спасява до днес много хора, даже без налична специализирана техника. Може да се излъчва чрез звук, светлина, волтова дъга и пр....
 
Беше !


      
Сега !